— Тези хора определено не са построили макет на язовира „Ататюрк“, Боб.
— Не. Но това просто не е било необходимо.
— Защо не?
— Онази акция беше съвсем груба. На терористите не им се е наложило да разработват сложни планове, защото просто са влезли, пуснали са бомбите си и са изчезнали. Но ако взривяването на язовира е било просто предварителен инцидент, а това е почти сигурно, навярно ще последват планирани нападения. Нападения, които трябва да бъдат внимателно репетирани.
— Защо? — отново попита Стол. — Какво те кара да смяташ, че тези нападения също няма да са груби акции?
— Защото историята ни учи, Мат, че първият удар по време на война или военно положение е мощен, изненадващ и стратегически — като Пърл Харбър или десанта в Нормандия. Той дестабилизира и шокира. След това врагът е готов, затова трябва да действаш по-методично. С внимателно обмислени, прецизни акции.
— Като например завладяване на важни градове и убиване на опозиционни лидери.
— Точно така — потвърди Хърбърт. — Това изисква специална подготовка на самия терен. Когато се съчетае с другите фактори, свързани с комуникациите, снабдяването и командването, това означава повече или по-малко постоянна база.
— Може би — каза Стол. Посочи към монитора. — Но не и в пещери от такива меки скали. Те не могат да бъдат укрепени. Виж ги. На първо място не са достатъчно големи — само около два метра високи и метър и половина широки. Ако вкараш вътре железни и дървени подпори, няма да можеш даже да се обърнеш.
— Пръст. Не можеш да направиш много нещо вътре, но можеш да копаеш. Местните в Северен Виетнам постоянно го правеха.
— Искаш да кажеш подземен бункер.
Хърбърт кимна.
— Това е съвършеното решение. Освен това стеснява периметъра ни на търсене. Не можеш да взривиш тунел в тези пещери — ще те затрупат…
— Но можеш да прокопаеш — възбудено го прекъсна Стол. — Трябва да го прокопаеш.
— Точно така! А за да го прокопаеш, имаш нужда от пръст.
— Според описанията на снимките повечето от тези пещери са вдълбани в скалните первази от подземни реки.
— Повечето — отвърна Хърбърт, като наблюдаваше монитора, — но може би не всички.
Стол записа снимките на Бекаа и повика геологичните данни, подготвени от Катцен, преди да замине за района. Накара компютъра да потърси думата „почва“ и двамата мъже се наведоха към екрана. Откриха трийсет и седем описания на състав на почвата. Започнаха да ги четат едно по едно, като търсеха нещо, предполагащо неотдавнашни изкопни работи. Бавно напредваха през хаоса от уравнения, проценти и геологични термини, докато нещо привлече погледа на Хърбърт.
— Задръж — каза той, взе мишката и върна една страница назад. — Виж това, Мат. Сирийско агрономично проучване от януари тази година. — Започна да чете документа. — Групата докладва за аномалия в района с дъбови гори на планината Чоуф.
Стол хвърли поглед към бележките, които си бе взел.
— Омигод. Това е районът, в който беше РОЦ.
Хърбърт продължи да чете:
— Пише, че хоризонт А или най-горният почвен слой там се характеризира с необичайно висока биологична активност, както и с огромно количество органична материя, обикновено откривана в подпочвения слой или хоризонт Б. Типично е придвижване от хоризонт А към Б, при което надолу се пренася фина глина. Тази концентрация от подпочвен материал предполага две възможности. Първо, че е правен опит за обогатяване на пръстта с по-активна почва, който впоследствие е бил изоставен. Или второ, че е резултат от археологически разкопки наблизо. Равнището на биологична активност предполага, че пръстта е оставена там през последните четири-шест седмици.
Стол погледна към него и каза:
— Археологически разкопки или пък строеж на бункер.
— Възможно е — отвърна той. — А и времето отговаря. Открили са пръстта преди четири месеца. Това означава, че изкопните работи са свършили преди пет-шест месеца. Достатъчно време за установяване на базата и подготовка на хората.
Мат започна да набира на клавиатурата команди.
— Какво правиш? — попита го Хърбърт.
— Националната разузнавателна служба периодично заснема Бекаа. Извиквам разузнавателните файлове от района за последните шест месеца. Ако някой е копал, може да не го е правил на ръка.
— Да, тези пещери сигурно са достатъчно дълбоки и широки. А ако са докарали фадрома или булдозер, даже през нощта…
— Ще са останали дълбоки следи от гуми — довърши изречението Стол. — Ако не от самите машини, поне от камиона, с който са ги докарали.
Читать дальше