Том Клэнси - Бойни действия

— Та значи терористите залавят РОЦ — каза Хърбърт.

Стол отпусна чело върху скръстените си на масата ръце.

— Стига вече, Боб.

— Напротив — възрази той.

— Трябва да има още нещо, което да можем да опитаме — простена Стол. — Фермерите в долината се свързват с овчарите си по клетъчни телефони. Хайде да ги послушаме. Може да са видели нещо.

— Моите хора вече го правят. Не са засекли нищо. — Отпи глътка топло кафе от нащърбената чаша, някога украсявала бюрото на шефа на ССП 8 8 Служба за стратегически проучвания. — Б.пр. Дивия Бил Донован. — Значи терористите залавят РОЦ. Докладват в щаба си. Тъй като ние не можем да ги открием, трябва да намерим главната им база. Въпросът е какво търсим.

— Командният център трябва да има достъп до вода, да има електрически генератори, комуникационен радар и навярно и да е скрит под плътна дървесна покривка — монотонно отговори Стол. — Повтаряме това вече за кой ли път. Водата може да се докарва или пък да имат естествен източник, изгорелите газове от генератора могат да се отвеждат по тръби до някое друго място и да се разпръскват така, че да не бъдат засичани от топлинните сензори на самолетите. Радарът може лесно да се скрие.

— Ако докарваш питейна вода по въздуха, трябва да правиш чести полети — каза Хърбърт. — Достатъчно, за да те забележат.

— Даже нощем ли?

— Не. Нощем има огромна вероятност да се разбиеш в някой връх, особено ако използваш хеликоптери на по двайсет-трийсет години. Снабдяването с вода с камиони е възможно само в случай, че наблизо има път. Така че ако базата не е близо до естествен извор — а в района няма много такива — трябва да е в съседство до магистралата или поне до някой черен път.

— Несъмнено. Но това все пак ни оставя трийсетина-четирийсет възможни местоположения за базата на терористите. Постоянно прехвърляме тези снимки, увеличаваме различни части от тях, подлагаме на компютърен анализ геологичните дадености на района и въпреки всичко сме на нула.

— Очевидно, защото не търсим каквото трябва. Всяка човешка дейност оставя следи. — Хърбърт се ядоса на себе си. Дори без свръхмодерните сателити и разузнавателни средства, които обикновено имаше на разположение, би трябвало да е в състояние да открие тези следи. Бил Донован го правеше. От това зависеха човешки живот и националната сигурност. — Добре — каза. — Знаем, че командният им център е някъде там. Какво друго би било характерно за него?

Стол вдигна глава.

— Бодлива тел, скрита в лозя, каквито не сме виждали. Мини, които така или иначе не можем да видим. Фасове от цигари, които можем да видим, стига да имаме спътник, който да насочим към района. Вече сме говорили за всичко това.

— Тогава нека го погледнем под друг ъгъл.

— Добре. Аз съм дивечът. Стреляй.

— Ти си терористки лидер. Какво най-вече ти трябва в една база?

— Въздух. Храна. Санитарни възли. Това е най-важното, струва ми се.

— Има още нещо — каза Хърбърт. — По-важно. Основното, което ти трябва, е безопасност. Съчетание от отбранителна способност и непревземаемост.

— Безопасност от какво? — попита Стол. — От шпиониране или от нападение? От земята или от въздуха? За атака или за отстъпление?

— Безопасност от въздушно бомбардиране. Самолетното нападение и артилерийският обстрел са най-лесният, най-сигурен начин за превземане на вражеска база.

— Добре. И до какво ни води това?

— Знаем, че повечето от пещерите там са изградени от… как ги наричаше Фил в анализа си?

— Не си спомням. Шуплеста скала, порьозна скала, нещо, което звучеше така, сякаш можеш да го разбиеш с добър каратистки удар.

— Правилно. Въпросът е, че този вид скала предпазва терористите само от въздушно разузнаване, а не от нападение. А какво ги предпазва от атака?

— От атака ли? Ти каза, че терористите в Бекаа са в постоянно движение. Най-добрата им защита е никой да не знае къде са.

— Така е. Но това положение може да е различно.

— Защо?

— Логика — отвърна шефът на разузнаването. — Ако координират действията в поне две държави, тези терористи трябва да са централизирани, за да доставят оръжие, части за бомби, карти и информация.

— С компютри и клетъчни телефони, повечето от тези неща са леснопреносими — отбеляза Стол.

— Навярно можеш да местиш апаратурата. Но тези хора също се обучават за много специфични мисии. — Отново отпи глътка кафе. — Хайде да помислим над този въпрос. Когато обучават някоя бойна част за специална мисия, трябва да се построят макети на необходимите им обекти.