— Един от прислужниците на господин Бора е турски кюрд — каза му. — Той е пуснал атентатора.
Пол погледна часовника си.
— Случило се е преди по-малко от час. Как са успели да разберат кой го е извършил?
— Турците са го разпитали доста грубо. Прислужникът признал, че е получил заповедите си от Сирия. Но освен кодовото име Ярмук, не е знаел от кого или откъде. В момента проверяваме дали имаме някаква информация за Ярмук. Засега единственото нещо, освен че е име на река, е една битка от 636 г.сл. Хр., когато арабите разбили византийците и си върнали Дамаск.
— Като че ли някой без да иска разкрива плановете си — отбеляза Худ.
— И аз си помислих точно това — каза Хърбърт. — Само че не можем да съобщим на Дамаск, тъй като едва ли ще ни повярват. А даже да ни повярват, могат да се договорят с кюрдите, само и само да запазят мира.
— Ами мотоциклетиста? И той ли е бил кюрд, или е наемник?
— А, бил е един от тях. От четири седмици живеел в колиба в предградията на Истанбул. Предполагаме, че са го пратили от източнотурските бойни зони като член на група за ликвидиране на определени личности след първоначалното взривяване на язовира. Пазят отпечатъците му в Анкара, Йерусалим и Париж. Има невероятно богато досие за двайсет и три годишен младеж като кюрдски борец за свобода. А гранатите, които е носел, са от онези, които използват в Източна Турция. Стар модел, без предпазни капачки. Източногермански.
— Кюрдите навярно имат тайни привърженици, готови да действат и в други градове — рече Худ.
— Несъмнено. Макар че онези в Анкара сигурно вече са се пръснали като хлебарки. Уведомих президента. Имам предчувствието, че кюрдите възнамеряват да превърнат Анкара, Истанбул и Дамаск в зони на смъртта като част от цялостния си план.
— За да подпалят война и в резултат на мирния договор впоследствие да получат своя родина — отвърна Худ. — Разговаряли сме за това в Белия дом.
— Според мен това заключение е абсолютно точно — каза Хърбърт. — Единствената добра новина е, че успяхме да пратим един израелски войник друз 6 6 Представител на самостоятелна ислямска секта, главно в Ливан, Сирия и Израел. — Б.пр.
в долината Бекаа, за да потърси РОЦ. Въпреки че са ни бръкнали с шестнайсеткилометрова сламка в окото, нашият ветеран от Сайерет Ха-Друзим би трябвало да успее да го открие. Командосите от „Страйкър“ сигурно ще пристигнат в Израел след около пет часа и тогава ще могат да се съберат в Бекаа.
— Какво казват Анкара и Дамаск? — попита Худ.
— Анкара иска информация също като нас, но Дамаск започва да нервничи. Генерал-майор Бар-Леви в Хайфа се е свързал със своите «Миста'аравим»-ски агенти под прикритие в еврейския щаб.
— Онези, които се правят на араби ли?
— Точно така. Всъщност това са опитни агенти от специалните сили, които виждат и чуват почти абсолютно всичко. Според тях започнало безпрецедентно преследване на кюрди. Арести, доклади за побои, сериозна работа. Имам предчувствието, че положението съвсем скоро ще се влоши. — Шефът на разузнаването замълча за миг. — Нали разбираш, Пол, заради Майк. Ако наистина е пролял кръв, опитвайки се да превземе РОЦ, предполагам, че убийството на първата съветничка Морис е тъкмо заради това.
— Защо?
— Защото означава, че кюрдите искат да му отмъстят, без директно да го нараняват. Нали знаеш кой винаги е правел така?
— Да, зная. Сесил Б. де Мил 7 7 Сесил Блаунт де Мил (1881 — 1959) — американски кинопродуцент и режисьор. — Б.пр.
. Когато искал някоя актриса да изглежда ужасно уплашена, той крещял на гримьорката или гардеробиерката й.
— Много добре, Пол. Впечатлен съм.
— Такива неща могат да се чуят из Лос Анджелис — отвърна той. Погледна часовника си и се ядоса. Беше го погледнал преди по-малко от минута. — Трябва да тръгвам, Боб. Имам среща с доктор Насър. А ти е известно, че винаги попадам в улични задръствания.
— Точно както Джоб попада във всевъзможни беди.
— Да. Отгоре на всичко се чувствам съвсем безполезен.
— Не повече от мен. Изпратих предупреждение до всички наши посолства веднага щом научих за граничния инцидент с РОЦ. Свързах се с хората от агенциите за дипломатическа охрана навсякъде, но госпожа Морис се е изплъзнала от тях. Копелетата са знаели коя овца ще се отклони.
— Вината не е твоя — рече Худ. — Реагирал си бързо и правилно.
— И предвидимо, и точно това трябва да променим. Когато врагът знае къде са хората ти и как да стигне до тях, а ти не, можеш да очакваш неприятности.
Читать дальше