Том Клэнси - Бойни действия

Въпреки плодородието й все по-малко земеделци обработват най-отдалечените й райони. Те са оградени от изключително високи върхове и много гъсти гори. Въпреки магистралата Бейрут-Дамаск планините и горите създават ужасно чувство за пълна откъснатост. По земя до много места може да се стигне само по един-единствен път. От въздуха или от върховете същите тези места са скрити от скални первази и вечнозелен покров от листа.

През вековете тези тайни места са давали убежище на религиозни секти и бунтовници. В съвременната епоха първата група, за която се знае, че се е крила там, са хората, подготвили убийството на иракския диктатор генерал Бейк Сидки, убит през август 1937 година. Впоследствие в долината дошли палестински и ливански партизани, за да се обучават и да организират съпротивата срещу създаването на Израел, а след това и срещу самата държава. Заговорничели срещу шахски Иран, Йордания, Саудитска Арабия и други правителства, които се съюзявали с неверниците от Запада. Макар че археолозите идвали в долината все по-рядко да правят разкопки на гръцките и римските руини, воините открили повече пещери, отколкото можели да мечтаят учените. Те продавали антиките, които намирали, за да събират пари, и използвали пещерите като щабове, от които да организират военните и пропагандните си кампании. Оръжие и печатарски преси, бутилирана вода и газови генератори имало в студените пещери.

С благословията на сирийците ПКК действала в долината Бекаа в продължение на близо двайсет години. Макар че сирийците са противници на идеята за създаване на кюрдска държава, сирийските кюрди дали много от времето и усилията си, за да помагат на турските и иракските си братя да избягват пращаните срещу тях войски. В борбата с Анкара и Багдад сирийските кюрди ловко използвали Дамаск. Когато сирийското правителство осъзнало, че в крайна сметка също може да се превърне в тяхна мишена, кюрдите вече били прекалено добре скрити, прекалено добре окопани в Бекаа, за да успеят да ги изгонят. И така, сирийските лидери възприели изчаквателна позиция с надеждата, че главният удар ще бъде насочен на север или на изток.

По ирония на съдбата Обединените нации оказаха натиск върху Анкара и Багдад да преустановят атаките срещу кюрдите, което едва в последно време им позволи да се съсредоточат върху организирането на обща офанзива. Последва поредица от срещи в базата Деир в най-дълбоките пещери в Северна Бекаа. След осем месеца представителите на иракските, сирийските и турските кюрди разработиха операция „Ярмук“, план за използване на водоизточници и на прецизна военна дейност, който целеше да предизвикат хаос в Близкия Изток. Базата и операцията командваше петдесет и седем годишният турски кюрд Каяхан Сиринер, учил в Южна Калифорния. Неговият дългогодишен сирийски приятел Валид ал-Насри беше един от най-верните му хора.

По радиостанцията Махмуд бе съобщил за пристигането им в базата Деир. Използваха същата честота, по която по заможните фермери в района се свързваха с овчарите си. Обръщаха се помежду си с кодови имена. Който и да ги подслушваше, не би могъл да разбере кои са в действителност. Махмуд беше съобщил на Сиринер, че идват с няколко вола, което означаваше врагове, които са обезвредени. Ако бе казал, че идват с бикове, това щеше да означава, че враговете са въоръжени и че пленници са кюрдите. И все пак Сиринер знаеше, че той би могъл да му се обажда под заплаха. Кюрдският лидер не можеше да рискува.

Минута преди пристигането на РОЦ се разнесе шумът от изкачването на кола по полегатия склон. Под гумите пращяха камъни и сухи клони, двигателят бръмчеше и накрая я видяха между дърветата. РОЦ се приближаваше по дъговидна линия към пещерата, като избягваше мините и спираше, когато дърветата ставаха прекалено гъсти. Щом вратата се отвори, от пещерата изскочиха четирима въоръжени кюрди с черни кафаи на главите, маскировъчни униформи и с автомати стар натовски модел от 1968. Преди да успеят да заобиколят микробуса от всички страни, Ибрахим затвори вратата на шофьора и от купето излезе Махмуд. Вдигна пистолета си и три пъти стреля във въздуха. Ако беше пленник, нямаше да носи заредено оръжие. Като викаше благодарности към Бога и Неговия Пророк, той прибра пистолета в кобура си и тръгна към най-близкия човек. Докато го прегръщаше и шепнешком му съобщаваше за загубата на Хасан, другите трима воини се приближиха до отворената врата на микробуса. Ибрахим не прегръщаше никого. Вниманието му бе насочено към пленниците със завързани очи и той не си отдъхна, докато един по един не ги отведоха в пещерата. Едва когато ги завързаха вътре, отиде при останалия до колата Махмуд. След малко воините се върнаха с маскировъчни брезенти и бързо започнаха да ги хвърлят върху микробуса.