Том Клэнси - Бойни действия

— Правилната преценка…

— Да — прекъсна го Хърбърт. — Зная. В повечето професии човек се учи, като губи пари. Ние се учим с цената на човешки животи. Боли, но не можем да сторим нищо.

Худ нищо не каза, тъй като той беше прав. Обсъдиха някои от въпросите около „Страйкър“, включително факта, че групата щеше да пристигне в Израел, преди Конгресът да започне заседанието си. И че на командосите можеше да им се наложи да действат преди Комисията за контрол на разузнаването към Конгреса да има възможност да одобри акцията. Пол каза, че ще подпише заповед, за да поеме цялата законова отговорност за действията на „Страйкър“. Нямаше намерение да ги остави да чакат в пустинята, ако имаха шанс да спасят Роджърс и хората му.

Хърбърт му пожела успех в мисията в Дамаск и затвори. Седнал сам в тъмната, тиха стая, Худ обмисли онова, което се бе приготвил да направи. За да спаси шестима души, за които само се надяваха, че са живи, рискуваше живота на осемнайсет млади командоси. И все пак му се струваше правилно. Защото хората от „Страйкър“ бяха обучени тъкмо за такива операции и искаха да вършат точно тази работа. Изискваше го националната гордост, както и лоялността към колегите им. Имаше толкова много основателни причини, макар че никоя от тях не можеше да се сравнява с ужасното бреме на заповедите и на тяхното изпълнение.

„Къде е Майк Роджърс в този момент, в който най-много ми трябва?“ — помисли си, когато се изправи от тежкия, лакиран стол.

Стъпките му бяха приглушени от персийския килим, докато излизаше от стаята, за да отиде при Уорнър Бикинг, който го чакаше в предния кабинет. Една от секретарките в посолството му поднесе кафе, което той с благодарност прие. После, докато чакаха доктор Насър, Худ, Бикинг и някакъв млад служител поговориха за събитията в Турция.

Насър пристигна в седем без пет. Той влезе в централния коридор и енергично тръгна към тях. Египтянинът беше малко над метър и половина. Когато вървеше, главата и раменете му бяха високо изправени, прошарената му остра брада сочеше напред като копие. Зад дебелите стъкла на очилата очите му гледаха проницателно, а хубавият му светлосив костюм се приближаваше до цвета на къдравата му коса. Щом забеляза Худ, той се усмихна и отдалече протегна малката си, пълна ръка. Жестът по-скоро бе бащински, отколкото надут.

— Приятелю Пол — каза, когато Худ се изправи. Двамата силно си стиснаха ръце и Насър се пресегна да го потупа по гърба. — Радвам се да ви видя отново.

— Изглеждате чудесно, докторе. Как е семейството ви?

— Скъпата ми съпруга е добре и се готви за нови концерти. Само Лист и Шопен. Да слушаш „Погребалната процесия на гондолите N2“ е все едно да плачеш. Нейното recitando е великолепно. А изпълнението й на „Революционен етюд“ — превъзходно. Тази година ще свири във Вашингтон. Вие ще сте наши специални гости, разбира се.

— Благодаря ви — каза Худ.

— Кажете ми как са госпожа Худ и малките?

— Последния път, когато ги видях, всички бяха щастливи и не чак толкова малки — виновно отвърна и се обърна към Уорнър Бикинг. — Доктор Насър, предполагам, че не познавате господин Бикинг.

— Не. Но затова пък съм чел статията ви за усилващата се отбранителна демократизация на Йордания. Ще поговорим в самолета.

— За мен ще е огромно удоволствие — отвърна младият мъж, докато се ръкуваха.

Когато се отправиха към колата, Насър вървеше между двама им и Худ накратко го информира за последните събития. Те се качиха в седана. Бикинг седна до шофьора. Щом потеглиха, Насър хвана брадичката си.

— Струва ми се, че сте прави — каза. — Кюрдите искат своя държава. Въпросът не е докъде са готови да стигнат, за да получат своето.

— Тогава какъв е въпросът? — попита Худ.

— Въпросът, приятелю, е дали взривяването на язовира е големият им удар, или готвят нещо още по-голямо.

Вторник, 11:08

Долината Бекаа, Ливан

Бекаа е планинска долина, която минава през Ливан и Сирия. Известна също като Ел Бика и Ал Бика, тя е разположена между Ливанската и Антиливанската планинска верига. Дълга сто и двайсет километра и широка между осем и четиринайсет и половина километра, тя е продължение на Великата африканска долина и е един от най-плодородните селскостопански райони в Близкия Изток. Римляните са я наричали „Coele Syria“ — „Вдлъбнатата Сирия“. От началото на писаната история за властта над житните поля и лозя, над кайсиевите, черничевите и ореховите градини са водени безчет войни.