Том Клэнси - Бойни действия

— Назад! — извика в мига, в който ръчната граната експлодира.

Преди мъжът и жената да успеят да реагират, на пътеката изригна сиво-бял облак. Грохотът на гранатата незабавно беше последван от тъпи удари и метално дрънчене на шрапнели, попаднали в дърво, камък и плът. Агентът от АДС бе отхвърлен от портата със смазани гърди. Юджени и господин Бора паднаха сгърчени на земята, сякаш повалени с коса.

Миг след експлозията дипломатическата кола потегли напред. Влетя през отворената порта със стоманената си броня, после спря до падналата на земята госпожа Морис. Пристигна и автомобилът на агенцията. Шофьорът го обърна странично и изскочи навън с изваден пистолет. Прикрит зад колата, той се изправи и стреля към върха на дървото. Куршумът проряза широка пътека през клоните и ги оголи. Посипаха се влажни лъскавозелени листа.

Автоматичният откос от дървото го накара да приклекне зад автомобила. Маскираният като скиор стрелец насочи оръжието си към дипломатката и проряза кървава диря през бялата блуза и сакото й. Тя се разтърси от куршумите и после остана неподвижна. Стрелецът не обърна внимание на господин Бора, който лежеше по хълбок и бавно пълзеше към къщата. Икономът му вече бе изтичал до вилата и стоеше приклекнал във фоайето, притиснал телефонната слушалка до ухото си.

Агентът се надигна зад колата. Докато се готвеше отново да стреля в дървото, чу изтропване и погледна надолу. Към него се търкаляше още една ръчна граната. Само че този път бе дошла отзад. Докато се мяташе в автомобила, видя застаналия зад дърветата край пътя мотоциклетист.

Граната избухна и колата леко подскочи. Но още преди да докосне отново земята, агентът вече беше грабнал узито от жабката. Претърколи се навън, притисна се ниско до земята и се прицели в мотоциклетиста. Мъжът вече се приближаваше към него, като използваше колите за прикритие.

Агентът се прицели в него и стреля под шасито. Успя да спука гумите и мотоциклетът се подхлъзна към автомобила, блъскайки се в другата му страна. Тъкмо се готвеше да запълзи под колата и да стигне до падналия младеж, когато чу, че на покрива тупва нещо. Погледна нагоре и видя мъжа, който беше стрелял от върха на дървото. Той бе скочил долу и сега стоеше широко разкрачен, с насочен към него револвер. Преди да успее да стреля, шофьорът на автомобила на Юджени извади четиридесет и пет милиметровия пистолет и стреля в гърба му. Пронизан в двете бедра, атентаторът тежко падна по хълбок, плъзна се върху предния капак и се преметна на земята. От дълбоките джобове на черния му пуловер изпаднаха няколко ръчни гранати.

Агентът изпълзя под отворената врата на колата, застана отпред и разоръжи стенещия мъж. Събра разсипалите се гранати и ги остави в автомобила си. После предпазливо се насочи към мотоциклетиста. Мургавият младеж лежеше по гръб със счупена дясна ръка. Костта на левия му крак стърчеше от разкъсаната плът под панталоните. От чантата се бяха разсипали още седем ръчни гранати.

Една от тях беше в лявата му ръка, отпусната върху гърдите му. Бе издърпал халката.

— Залегни! — извика агентът.

Шофьорът се хвърли на земята зад колата си, а той се прехвърли през предния капак на автомобила си. Миг по-късно избухна първата граната, последвана от мощните, отекващи взривове на другите седем.

Колата се наклони и се разтърси. Въздухът пронизително засвири от спуканите гуми. Приклекнал зад една от тях, агентът усети, че краката му изтръпват, когато парче метал проряза петата му. Но остана в същото положение, облегнат на колата.

Когато експлозиите свършиха, той бавно се изправи, вдигнал узито си.

Терористите бяха мъртви, разкъсани на парчета от ръчните гранати. Шофьорът на колата на Юджени стискаше ръката си, с която държеше пистолета, но поне можеше да стои на крака. Господин Бора бе успял да стигне до къщата и лежеше във фоайето. Икономът беше коленичил до него. Скрити в сенките, останалите от прислугата стояха зад тях.

Миг по-късно сирени пронизаха внезапно настъпилата тишина. Появиха се четири коли, натоварени със служители от турската национална полиция, извадили трийсет и осем милиметровите си „Смит и Уесън“. Те изпълниха имението и вилата. Агентът остави узито си на покрива на колата. После се приведе над колегата си. Беше мъртъв, също като първата съветничка на консулството.

Шофьорът се приближи, все още стиснал пистолета и окървавената си ръка. Обърна се към един полицай и посочи раната си. Човекът му отговори, че идва линейка.