Том Клэнси - Бойни действия

— На какво конкретно ще обърне внимание?

— Най-вече на пещерите — отвърна Хърбърт. — По ирония на съдбата, като смущават сателитните ни образи, сирийците ни дават сведения къде е РОЦ. Бяхме сигурни, че се намира в границите на шестнайсеткилометровия прозорец, през който не можем да виждаме. Ще сравним цялата информация с известните ни оперативни бази на ПКК и ще видим дали ще успеем да изберем най-вероятното място. А все още можем и да засечем някоя случайна забележка по телефона или радиопредаванията.

— В такъв случай ще зависи от онзи твой израелец и от „Страйкър“ да ги открият — отбеляза Марта, — или от ракетите „Томахоук“ да ги унищожат.

Докато тя говореше, телефонът му иззвъня. Той се обади. След миг шефът на разузнаването запуши с пръст другото си ухо.

— Какво имало? — попита. — Какво друго? Открили ли са там нещо друго? Абсолютно нищо? Добре, Ахмед. Tessekur. Много благодаря. — Хърбърт затвори. — Мамка му!

— Какво става?

— На турско-сирийската граница имало тясна ивица, оградена с бодлива тел. Турският граничен патрул чул изстрел и се отправил натам. Това било мястото, откъдето РОЦ е преминал в Сирия. Патрулът открил пресни капки кръв до шест дълбоки следи от гуми. Били са засипани с прах. Така става при внезапно потегляне.

— Разбирам — каза Марта. — Шест следи от гуми. Значи е бил РОЦ. — Хърбърт кимна. — И са бягали от нещо.

— Но пък не са ги преследвали — отвърна той. — Турците твърдят, че РОЦ е преодолял електрическата ограда, като е предизвикана отклоняваща волтова дъга. Патрулът чул изстрела, но когато пристигнал, микробусът отдавна вече го нямало. Нещо друго ги е накарало да избягат.

— Съвсем се обърках, Боб — нетърпеливо рече тя. — Първо, кой според тях е бил застрелян и защо?

— Не знаят — отвърна Хърбърт и затвори очи. — Аз също не зная. Трябва да помисля. Защо се е наложило да бягат? Защото са се уплашили, че някой може да е чул изстрела ли? Възможно е. Но не това е най-важното. Въпросът е кой е бил застрелян? Ако са убили някой заложник, навярно биха изхвърлили трупа извън границата си.

— Ами ако човекът само е бил ранен?

— Малко вероятно.

— Откъде си толкова сигурен?

— Турците казват, че изстрелът отекнал. РОЦ е звукоизолиран. Не би се чуло почти нищо. За да е бил ранен, заложникът трябва да се е опитвал да избяга в мрака. Оръжието щеше да гръмне, той би паднал и РОЦ би се придвижил до него. А не го е направил. Случило се е точно до оградата. Не — заключи, — познавам Майк Роджърс. Предполагам, че те са се готвели да преминат в Сирия и той е решил да се помъчи да ги спре.

— И се е провалил — допълни Марта.

Той я стрелна с поглед.

— Недей да казваш, че Майк е прецакал нещата. Фактът, че той или някой друг изобщо си е направил труда, е от огромно значение. От изключително значение.

— Не съм искала да го обидя.

— Да, ама прозвуча точно така.

— Успокой се, Боб. Съжалявам.

— Няма нищо — отвърна той. — Генералите тиловаци винаги съжаляват. Заради военна грешка загубих съпругата си и краката си. Това е ужасно, но не е по-различно от всичко останало. Много е лесно да ръководиш, когато гледаш записите от мача, но на игрището не е така.

— Никога не съм твърдяла, че е лесно — каза Марта, като барабанеше по бюрото с дългите си пръсти. — Какво ще кажеш да преустановим битката помежду си и отново да се обърнем срещу врага?

— Да, добре. — Хърбърт дълбоко си пое дъх. — Трябва да премисля всичко това.

— Хайде да започнем с някои предположения. Да речем, че Майк е ранил или е убил някой от похитителите си. Това ще предизвика реакция.

— Точно така — съгласи се той. — Въпросът е срещу кого.

— Не трябва ли да е срещу някой от заложниците?

— Не е задължително. Има три възможности. На първо място те няма да убият Майк. Даже да не знаят какъв е военният му чин, със сигурност им е известно, че е главният. Той е ценен заложник и им е нужен. Но пък могат да го измъчват за назидание на другите, за да не се опитват да бягат. Това обаче рядко действа. Гледаш как бият твой другар пленник и толкова се ужасяваш, че веднага ти се приисква да избягаш. — Хърбърт отпусна глава на облегалката. — Това оставя други две възможности. Ако е бил убит някой от терористите, те на свой ред могат да екзекутират заложник. Сигурно биха го избрали с жребий — изтеглилият късата сламка получава куршум в тила. На Майк не биха позволили да участва, макар че биха го принудили да гледа убийството.

— Господи! — възкликна Марта.