Том Клэнси - Бойни действия

— Да, гадно е. Но затова пък подхранва у заложниците желание за съпротива. Обикновено терористите използват това средство само в случай, че искат да пратят трупа на някого, за да му покажат, че исканията им са сериозни. Засега само ние получихме съобщение, че някой е взел наши хора за заложници.

— Тогава и вторият сценарий не е много вероятен — с надежда изрече тя.

Хърбърт кимна.

— Но терористите не могат да оставят безнаказано опита за бягство. И какво правят? Спират се на третата възможност, стара любима практика на терористите от Близкия Изток. Очистват някого, който е равностоен на жертвата от тяхна страна. С други думи, ако е бил убит лейтенант, те ликвидират лейтенант някъде другаде. Ако е бил убит цивилен лидер, те се спират на политическа личност.

Марта престана да барабани с пръсти.

— Ако зад цялата тази операция стоят кюрдите, те нямат много възможности за бърз удар.

— И за това си права. Според нас те не са проникнали в нито една от базите ни отвъд океана и даже да са успели, не биха издали агента си за такова нещо. Навярно ще нападнат някое посолство.

— Привържениците им са най-многобройни в Турция, Сирия, Германия и Швейцария — отбеляза тя и остро го изгледа. — Дали са научили за пътуването на Пол?

— Дамаск е информиран, но докато не се приземи в Лондон, за пътуването му няма да бъде съобщено. — Той насочи количката си към вратата. — Щом знае Дамаск, и кюрдите лесно могат да научат. Ще съобщя на Пол, а освен това ще предупредя посолствата ни в Европа и Близкия Изток.

— Аз ще се заема с посолствата в Близкия Изток — заяви Марта. — А, Боб? Извинявай за това, което казах преди малко. Наистина не съм искала да обидя Майк.

— Зная. Но това не означава, че си проявила уважение към него. — Излезе и я остави да се чуди защо изобщо си е направила труда да му се извинява.

„Защото са те сложили да командваш тук, ето защо“ — каза си тя. Не се предполагаше, че дипломацията трябва да е приятна, а просто ефикасна.

Повика помощничката си Оурора и се зае със сигурността на американските дипломати. Нареди на младата жена да проведе презокеанските телефонни разговори, започвайки с Анкара и Истанбул.

Вторник, 02:32

Мембидж, Сирия

Ибрахим не спря микробуса, докато не измина петнайсетина километра от територията на Сирия. Не беше сигурен дали турският граничен патрул го е проследил. Не ги чуваше, но това не означаваше, че не се движат по следите от гумите им. Дори врагът да ги преследваше обаче, нямаше да посмее да стигне чак до Мембидж. Това бе първият по-голям град от тази страна на границата и дори в този ранен час незаконното нахлуване на чужденци щеше да вдигне населението по тревога.

И наистина, появата на дългия бял микробус разбуди мнозина от местните жители. Те заставаха по прозорците и вратите и тъпо зяпаха преминаването на великолепната кола. Ибрахим не спря, а продължи на юг, тъй като искаше да привлече колкото е възможно по-малко внимание. Пленниците и микробусът не бяха трофей на сирийците, а на кюрдите.

Едва когато спря и погледна към Махмуд, приклекнал над трупа на Хасан, си позволи да поплаче за загиналия си другар. Брат му вече беше казал молитва и сега той произнесе своята част от Корана.

Коленичил и ниско свел глава, тихо рече:

— „Той праща стражи, които ви пазят, и отнасят душите ви, щом ви настигне смъртта. И тогава всички се връщат при Господ, техния истински Бог.“

После погледна назад към човека, който бе извършил това чудовищно деяние. Американецът лежеше по гръб на пода, както го беше оставил Махмуд. Лицето му бе подуто от ударите, но в очите му нямаше скръб. Прокълнатите очи гледаха нагоре невъзмутимо.

— Тези очи няма дълго да останат непокорни — закле се Ибрахим и се пресегна за ножа си. — Ще ги извадя, а след това ще извадя и сърцето му.

Махмуд го стисна за китката.

— Недей! Аллах ни наблюдава и съди. Сега отмъщението не е най-доброто, което можеш да направиш.

Той се откъсна от ръката му.

— На злото трябва да се отвръща със зло, Махмуд. Така е казано в Корана. Този мъж трябва да бъде наказан.

— Този мъж съвсем скоро ще бъде предаден на Божия съд. А ние ще го използваме по друг начин.

— Как? Имаме си достатъчно заложници.

— В този микробус има много повече, отколкото ни е известно. Той трябва да ни каже за него.

Ибрахим се изплю на пода.

— Той трябва да умре по-скоро. И аз ще го убия, братко.

— Някой ще умре заради онова, което се случи с Хасан. Но вече сме си у дома, братко. Можем да съобщим на другите по радиостанцията. Да им кажем да потърсят и да нападнат някой от враговете ни. Този човек трябва да остане жив, за да гледа страданията на спътниците си. Нали видя как омекна, когато го заплаших, че ще отрежа пръстите на жената. Помисли само колко по-жестоки могат да бъдат дните пред него.