Том Клэнси - Бойни действия

Ибрахим продължаваше да гледа към Роджърс. Самият му вид го изпълваше с омраза.

— Въпреки всичко ще му извадя очите.

— След време. Но сега сме уморени и скърбим. Мислите ни не са толкова ясни, колкото би трябвало. Нека се свържем с командира и да оставим той да реши как най-добре да отмъстим за смъртта на Хасан и Валид. После ще завържем очите на пленниците си, ще свършим пътуването си и ще си починем. Заслужили сме си го.

Ибрахим погледна към брат си, след това пак към Роджърс. Накрая неохотно прибра ножа си.

Засега.

Вторник, 07:01

Истанбул, Турция

Разположен на блестящо синия Босфор, където се срещат Европа и Азия, Истанбул е единственият град в света, обхващащ части от два континента. Известен като Византион в ранните дни на християнството, когато градът бил издигнат край седем огромни хълма, и като Константинопол до 1930 година, той е най-големият град и най-процъфтяващото пристанище в Турция. Осеммилионното му население ежедневно се увеличава с търсещи работа семейства, дошли от селскостопанските райони. Те задължително пристигат нощем и издигат колиби в покрайнините. Тези къщи, известни като „gecekondu“ или „построени през нощта“, са закриляни от древния османски закон, според който покрив, издигнат по тъмно, не може да бъде съборен. Постепенно колибите биват разрушавани, на тяхно място се изграждат нови жилищни блокове и край тях изникват нови бараки. Те рязко контрастират със скъпите апартаменти, луксозните ресторанти и бутици в кварталите Таксим, Харбийе и Нисантаси. Хората, които живеят там, карат беемвета, носят златни и диамантени накити и прекарват почивните дни в своите yali, дървени вили по бреговете на Босфора.

Първата съветничка в американското консулство Юджени Морис беше поканена да прекара нощта в дома на очарователния турски автомобилен магнат Изак Бора. Тъй като консулството в Истанбул бе подчинено на посолството в Анкара, търговските и политическите въпроси тук се решаваха по не толкова официален и бюрократичен начин. Четирийсет и седем годишната дипломатка беше отишла на вечеря във вилата на господин Бора заедно с американски търговски представители и бе останала след другите гости. После беше освободила шофьора си и втората кола с двама мъже от Агенцията за дипломатическа сигурност, или АДС. Тези хора придружаваха всеки от консулството, който излетеше по служебна или лична работа. И тъй като бяха назначени в дипломатическо представителство, те имаха имунитет.

Когато в седем часа на следващата сутрин двата автомобила се върнаха, Юджени чакаше във фоайето на вилата заедно с господин Бора. Икономът, облечен в ливрея, отвори вратата пред тях и ги последва с багажа на гостенката. Един агент стоеше пред ниската желязна порта на имението, докато снажният бизнесмен я изпращаше по каменната пътека. Другият агент седеше зад волана със запален двигател. Зад вилата Босфорът хвърляше бели отблясъци под ранното утринно слънце. Листата на дърветата и цветята в градината също ярко сияеха.

Домакинът и Юджени се спряха. Той размаха ръце към стършела, който очевидно имаше намерение да свие гнездо в клюнестия му нос. Агентът от АДС стоеше със скръстени ръце. Дланите му бяха скрити в тъмното спортно сако, готов да извади в случай на нужда трийсет и осем милиметровия си пистолет. Седнал зад почти непрозрачните бронирани прозорци в колата, колегата му имаше на разположение зареден пистолет и „Узи“.

Господин Бора тромаво се приведе, после триумфално проследи с поглед стършела, който отлетя към водата. Юджени изръкопляска на маневрата му и двамата продължиха пътя си към портата.

В далечината забръмча мотоциклет. Агентът, който стоеше до оградата, се обърна, за да проследи приближаването му. Мотоциклетистът беше високо момче в черно кожено яке и бяла каска. През врата му бе преметната брезентова пощальонска чанта, от която се показваха краищата на пликове. Агентът потърси с очи издайнически издатини под якето и в джоба му. Фактът, че ципът на якето бе закопчан догоре, правеше малко вероятна възможността да бръкне вътре, за да извади оръжие. Той огледа чантата. Мотоциклетистът прелетя покрай колите, без да намалява скорост.

Когато агентът отново се обърна към градината, от гъстите листа отгоре падна нещо. Юджени и господин Бора спряха да погледнат издрънчалия в краката им предмет.

Агентът хвърли поглед към върха на дървото. После светкавично се опита да отвори портата, но не успя.