Том Клэнси - Бойни действия

Генерал Роджърс съзнаваше, че ще трябва да се опита бързо да предприеме нещо.

Хасан погледна Пъпшоу.

— Ти ще дойдеш с мен — каза и преряза въжетата около краката му.

— Къде ще го водиш? — попита Майк.

— Навън.

Когато видя, че кюрдът завърза ръцете на Пъпшоу за дръжката на вратата откъм шофьора и му каза да застане на тясното външно стъпало, той се досети какво са намислили терористите. Между двете огради на границата имаше около шестстотин метра „ничия земя“. Майк знаеше, че и по двете телени мрежи тече електрически ток. Сирийците вероятно също знаеха това. Прерязването на жиците би прекъснало електрическата верига и би включило алармата в най-близкия граничен пункт. И преди някой да успееше да премине браздата, турските граничари щяха да реагират по суша или по въздух. Роджърс не беше сигурен дали при вида на заложниците турците щяха да се откажат да атакуват микробуса, или дали това изобщо щеше да има някакво значение. Те вероятно толкова искаха да заловят атентаторите, че първо щяха да стрелят, а после да искат документите за самоличност.

Запита се дали да разкрие още една от особеностите на РОЦ. Ако я знаеха, кюрдите едва ли щяха да върнат микробуса. Ала животът на хората му беше в опасност.

Когато Хасан се приближи до Сондра, той го повика и му каза:

— Не е необходимо да правите това. Нашият микробус е брониран.

— Не и гумите.

— Да, гумите. Те са покрити с кевлар. Нищо няма да се случи с микробуса.

— Защо трябва да ти вярвам?

— Провери сам. Изстреляй един куршум.

— Това ще ти хареса, защото турците ще чуят изстрела.

— И ще убият всички ни.

— Ако гумите ви наистина са защитени от куршуми, тогава можем да минем направо през жиците, така ли?

— Не. Стъпят ли на жиците, металното шаси ще се превърне в електрически проводник и всички ще загинем.

Хасан кимна.

— Виж какво — продължи генералът, — няма да спрете турците, ако завържете моите хора отстрани на микробуса. Знаеш това. Граничният патрул ще ги застреля, за да стигне и до вас. Приберете ги вътре и всички ще бъдем в безопасност.

— Граничният патрул може да не стреля. Ще видят един от хората си завързан за микробуса и ще поискат да ни разпитват.

Наведе се над Сондра и започна да я развързва.

— Аз познавам тези хора — изкрещя Роджърс. — Казвам ти, че ще направят микробуса на решето, без изобщо да се замислят кой ще загине, дори да е някой от техните. И какво ще правите, ако ви проследят в Сирия?

— Това е проблем на сирийските военни.

— Не и ако попаднем под кръстосан артилерийски огън. Ако ми дадеш малко време, ще минем границата, без турците да разберат.

Хасан спря да развързва редник Девон.

— Как?

— В микробуса имаме изолиран кабел, за да се свързваме със сателитните терминали, ако се наложи. Остави ме да направя волтова дъга над бодливата тел, за да не прекъснем електрическата верига. После ще срежа жиците, а ти ще минеш през кабела. Същото ще направим и с другата телена мрежа. Всичко ще мине мирно и тихо. Никакви аларми и патрули.

— Защо трябва да ти се доверя? Ако прекъснем електрическата верига, няма да разберем кога ще дойдат турците.

— Нищо няма да спечеля, ако доведа граничарите при нас — отговори му. — Дори да не ни застрелят, вие вероятно ще убиете моите хора, за да отмъстите. Това противоречи на целта.

Мъжът се замисли върху думите му, сетне докладва на Махмуд. Последва кратък разговор, след който Хасан се върна в задната част на микробуса.

— За колко време ще свържеш жиците?

— Най-много за четирийсет и пет минути. А може и за по-малко, ако помогнеш.

— Ще помогна — каза той и започна да го развързва. — Но те предупреждавам, опиташ ли да се измъкнеш, ще убия теб и един от хората ти. Ясно ли е?

Роджърс кимна.

Сириецът махна въжето и го натъпка в джоба си. После извади ножицата за тел от шкафа за инструменти. Майк протегна ръка, но той се поколеба. Махмуд извади пистолета си и го насочи срещу пленника. Едва тогава Хасан подаде ножицата на Роджърс.

Докато терористът взимаше кабела, той си направи защитни изолационни ръкавици от двете гумени подложки на компютърните „мишки“. Свърши и излезе навън при Хасан.

Работеше бързо на светлината на фаровете. Дори не искаше да се замисля какво прави. Не ставаше дума за съединяването на жиците. Това беше механично. Двамата с Хасан срязаха кабела на две ивици, дълги десет метра, оголиха краищата и с помощта на ръкавиците ги увиха внимателно около две спирали бодлива тел. Майк прикрепи краищата им за стълба.