Том Клэнси - Бойни действия

Тъй като бойците от групата владееха свободно арабски, често ги викаха на активна служба и ги изпращаха в арабските страни да събират информация. Мисиите продължаваха от няколко дни до няколко месеца. Офицерите предпочитаха войници от запаса, защото това им спестяваше проблема да ги набират от действащата армия. Най-вече обичаха бойците, които се бяха сражавали в Южен Ливан през юни 1982. Сайерет Ха-Друзим беше на предната линия в битките около палестинските лагери за бежанци. Много от израелските й членове бяха принудени да се бият срещу роднините си, служещи в ливанските въоръжени сили. Нещо повече, специалната военноразузнавателна част беше длъжна да подкрепи историческите врагове на своя народ, християните маронити, които воюваха срещу ливанското разузнаване. Това беше върховно изпитание на патриотизъм и не всеки член на Сайерет Ха-Друзим устояваше. Онези, които издържаха, получаваха почести и доверие. Старши сержант Вилнай иронично бе отбелязал: „Доказването на нашата лоялност ни оказа честта да бъдем първи на бойната линия, за да бъдем застреляни в последвалата битка“.

Фалах беше твърде млад, за да участва в нападението през 1982, но бе работил под прикритие в Сирия, Ливан и Ирак открито — в Йордания. Йорданската мисия беше последната, най-кратката и най-трудната. Докато патрулираше в граничния сектор в долината на река Йордан след една терористична атака срещу град Машав Аргаман, той се бе отдалечил пред малката си група войници. Забеляза, че през гъстата бодлива тел, опъната по границата, е изрязана дупка — знак, че някой се е промъкнал нелегално. Следите бяха от един човек и водеха обратно към Йордания. Уплашен, че може да изпусне терориста, хукна напред сам, пробягвайки петстотин метра сред пустинните хълмове. Накрая влезе в една клисура. Придвижвайки се предпазливо, забеляза мъж, който отговаряше на описанието на убиеца, застрелял един местен политик и неговия син. Дори не се поколеба. Човек не можеше да си позволи това в тази част на света. Завъртя автомата си точно когато йорданецът се обърна, и насочи своята АК-47. Оръжията стреляха едновременно и двамата мъже паднаха. Фалах беше ранен в рамото и лявата ръка. Терористът беше мъртъв.

Криейки се от йорданския патрул, който бе чул изстрелите, Фалах изчака, докато падне нощта, и сетне запълзя към границата. Беше блед и изтощен, когато колегите му най-после го намериха на територията на Йордания.

Казаха му, че ще получи медал. Но той искаше само кафе, подправено с кардамон. Получи и двете — за щастие първо кафето. Бързо се съвзе и след девет седмици отново отиде да патрулира на границата. Скоро реши, че е време да започне друга работа. Не мислеше да става полицай. Макар че военно обучен персонал се търсеше много, заплатите бяха малки, а работното време — голямо. Но старши сержант Вилнай му уреди тази работа. Това беше такава открита проява на лична загриженост, че Фалах не можа да откаже. Въпреки всичко съзнаваше, че истинският мотив на Вилнай е да запази бившия си подчинен в добро физическо здраве и близо до регионалната база на Сайерет Ха-Друзим край Тел Неф.

Пътуването дотам продължи половин час. Джипът влезе в базата и спря пред пуста едноетажна сграда. Истинските канцеларии се намираха в един бункер на три метра под земята. Там служителите бяха в безопасност от сирийската артилерия, иракските ракети „Скъд“ и от повечето конвенционални оръжия, които можеха да хвърлят по тях. За двайсетгодишното си съществуване базата беше обстрелвана с по-голямата част от тези оръжия.

Фалах мина през проверката и влезе в малкия кабинет на майор Матон Яркони и старши сержант Вилнай. Дневалният затвори вратата и остави двамата мъже сами.

Майор Яркони отсъстваше. Обикновено той беше на полева работа с войниците. Ето защо Вилнай прекарваше толкова много време в кабинета. Фалах беше убеден, че за разлика от всички останали в базата сержантът не получава достатъчно слънчева светлина. Сигурно на това се дължеше лошото му настроение. Изучаването на карти и доклади, следенето на движението на войските и обработването на информацията в тази мрачна дупка биха направили сприхав дори един пророк.

Широкоплещестият Вилнай стана, когато той влезе. Бившият пехотинец се ръкува с него.

— Вече не си на служба — напомни му Вилнай.

— Така ли? — усмихна се Фалах.

— Е, поне не официално — изрече и му посочи един дървен стол. — Седни, Фалах. Искаш ли цигара?

Той се намръщи. Знаеше какво означава предложението. Пушеше само когато беше сред араби, повечето от които палеха цигара от цигара. Взе цигара от бюрото, а Вилнай му запали с клечка кибрит. Закашля се, когато всмукна дима.