Том Клэнси - Бойни действия

— Не ги обвинявам — все още замислен рече Хърбърт. — Можем да използваме малко повече от това настроение.

— Да раздаваме правосъдие? Да ги линчуваме?

— Не. Най-обикновено старомодно правосъдие. Без да се тревожим за последствията — коя страна ще ни откаже доставки на петрол, ако направим това, или коя корпорация ще изтегли милиардите си от нашите банки, ако направим онова. Или на коя групировка със специални интереси ще й писне и ще започне да се държи арогантно, защото сме настъпили по мазола някого от събратята й. Такова правосъдие.

— За съжаление — отговори Марта, — такова правосъдие и такава държава още не са създадени. Играта по правилата е едно от нещата, които е направило велики Съединените щати.

— И уязвими — добави Хърбърт, после въздъхна. — Да оставим този спор за по-късно, когато всичко ще е свършило. Би ли пуснала на компютъра ми картата на Турция?

Марта изпълни молбата му, а той приближи инвалидния си стол до бюрото.

— Турско-сирийската граница е около петстотин километра — отбеляза. — Ако правилно сме изтълкували закодираното съобщение на Майк, а аз мисля, че сме го направили, РОЦ е в долината Бекаа. Или на триста километра югозападно от Огюзели.

Тя премери разстоянието с палеца и показалеца си и го сравни с мащаба в долната част на картата.

— Според мен разстоянието между Огюзели и Средиземно море е по-малко от сто и шейсет километра.

— И РОЦ ще навлезе в един още по-тесен коридор. Ефрат е преляла вследствие на взривяването на язовира и те вероятно ще се движат доста далеч от западния бряг на реката, а после ще се спуснат право надолу. Това стеснява пространството до около сто и десет километра.

— Въпреки това районът е твърде голям, нали? — попита Ан.

— Всякакви прелитания на турски самолети или хеликоптери ще бъдат забелязани — отговори Марта.

— Може би не ни трябва разузнаване от въздуха. Сто и десет километра не е толкова голям обхват, ако знаеш къде да гледаш — рече Хърбърт, сетне протегна ръка към компютъра и проследи разстоянието от Турция до Ливан. — Голяма част от този район няма да е приятелски настроена към РОЦ. Има само един-два свестни пътя. Ако намеря човек с връзки по тези места, може да успеем да ги открием.

— Някой от местните жители — каза Марта.

Боб кимна.

— Ние използваме телефонната помощ на местни хора, които гледат от прозорците си, от хълмовете или на тържищата. Те ни съобщават накъде се движи мишената. Примитивно, но ефективно. Обикновено единственият потенциален проблем в системата е изтичането на информация. Някой предупреждава мишената, че я следят.

— Разбирам — каза Ан.

— Но това обикновено не представлява проблем за хората, които мисля да използвам — добави той.

— Защо? — попита тя.

— Защото прерязват гърлото на всеки, който ги предаде — отговори й и погледна картата. — Щом нашата арена на действие е долината Бекаа, групата „Страйкър“ ще трябва да се приземи в базата край Тел Неф. Ако допуснем, че получат разрешение от Конгреса, те ще влязат в Ливан от северната страна и после в Бекаа. Ако там ги посрещне някой от местните ни агенти, имаме възможност да измъкнем всички.

— И евентуално да спасим РОЦ — добави Марта.

Хърбърт бързо насочи инвалидния си стол към вратата.

— Това е решение на въпроса. При това добро. Ще ви кажа какво съм уредил — каза и напусна стаята.

— Изумителен е — отбеляза Ан и поклати глава. — За няколко минути се превръща от Джеймс Бонд в Хъкълбери Фин.

— Той е най-добрият в света — добави Марта. — Само се надявам това да е достатъчно за работата, която му предстои да свърши.

Понеделник, 23:27

Кирят-Шемона

„Така е по-добре“ — помисли Фалах Шибли.

Смуглият млад мъж стоеше пред огледалото в едностайния си апартамент и наместваше на главата си националната кафая на червени и бели карета. Нагласи я, сетне изчетка прашинките от яката на светлозелената си полицейска униформа.

След като бе служил две дълги и мъчителни години в Сайерет Ха-Друзим, специална част от израелското разузнаване, Фалах беше готов за промяна. Преди да постъпи на работа в местната полиция, дори не си спомняше кога за последен път бе обличал чиста униформа. Тъмнозелената му униформа на разузнавач винаги беше изцапана с кал, пот и кръв — понякога неговата, но много по-често чужда. И обикновено носеше зелена барета или каска, а не кафая. Ако покажеше глава от някоя лисича дупка, не искаше някой нетърпелив израелец да го сбърка с нелегален беглец през границата и да го застреля.