Том Клэнси - Бойни действия

Роджърс разбра, че е допуснал грешка и е настроил Хасан срещу себе си. Трябваше да отстъпи и да разсъждава логично.

Хасан го дръпна да стане и го блъсна на свободния стол пред компютъра.

— Махмуд казва, че си загубил твърде много време. Искаме да видим този микробус от сателита.

Майк поклати глава.

— Нямаме такава възможност…

Махмуд се обърна да ритне Сондра в лицето. Тя видя накъде се насочва ботушът му и се отдръпна, за да смекчи удара. Падна на една страна, но бързо и предизвикателно се изправи.

Роджърс също почувства силата на удара. Сетне погледна Хасан.

— Кажи на Махмуд, че ако отново пипне някого от хората ми, няма да получи никаква информация.

Водачът побърза да отговори.

— Той казва, че ще я пребие до смърт, ако не направиш онова, което поискахме.

— Вие се намирате на американска собственост. Кажи на Махмуд, че ние не се подчиняваме на диктатори, каквато и да е цената. Преведи, да те вземат дяволите! — извика, гледайки свирепо Хасан.

Сириецът преведе думите му и Махмуд отново ритна Сондра. Ръцете й бяха свободни и тя успя да ги скръсти пред гърдите си, за да се предпази от удара. После го хвана за крака, дръпна го и терористът падна на земята.

— Браво, редник — прошепна Роджърс.

Махмуд изкрещя яростно и стъпи с всичка сила върху дясното й коляно, сетне я ритна в брадичката. Тя не можа да реагира достатъчно бързо и се простря в ъгъла. Махмуд се приближи до нея и стъпи върху корема й. Сондра отпусна ръце, опитвайки се да си поеме въздух.

— Престани, за бога! — извика Катцен.

Махмуд я ритна два пъти в гърдите и този път тя изохка. После я ритна в устата. С всеки удар в очите му блясваше още по-силен гняв.

— Ще я убие — промълви Фил. — Господи, направи нещо!

Роджърс се гордееше с командоса си. Сондра беше готова на всичко в името на своята родина. Ала той не искаше да се стига до крайности. Въпреки онова, което бе казал за диктаторите, на демокрацията можеше да се служи по-добре, ако такива като редник Девон живееха.

— Добре — каза. — Ще направя каквото поискахте.

Махмуд спря да я бие, а тя се надигна и седна. Лицето и устата й бяха окървавени. Отвори очи и погледна Катцен, който дишаше учестено.

Роджърс се хвана за масата, подскочи и се намести на свободния стол. Сложи ръце на клавиатурата и отново започна да се колебае. Ако бяха само двамата с Пъпшоу, може би дори с Катцен или с Кофи, щеше да каже на сирийците да вървят по дяволите. Но изпълнявайки първата им заповед, бе показал, че е уязвим. Нападайки Хасан, бе загубил шанса си да разедини терористите. Това беше глупаво от негова страна. Но беше уморен и се страхуваше за Мери Роуз. Стореното — сторено. Нямаше връщане назад. Сега имаше само две преимущества — живота си и елемента на изненада. Докато използваше РОЦ в услуга на терористите, Майк щеше да остане жив. А живееше ли, винаги можеше да ги изненада.

„Разбира се, ако запазиш хладнокръвие — напомни си той. — Недей да избухваш отново!“

Махмуд каза нещо и Хасан кимна.

— Искаме да видим образа на Ибрахим. Покажи го.

Двамата се наведоха над Майк. Той се свърза с Националната разузнавателна служба. Проследи указанията на екрана, написа координатите си и поиска визуална картина на мястото. После затаи дъх, когато компютърът изписа, че искането вече е подадено.

„По дяволите! — помисли той. — И сириецът може да чете на английски.“

— Вече е подадено — преведе Хасан и добави: — Това означава, че някой друг също е поискал тази информация. Кой?

— Може да е щабът на военните или на разузнаването във Вашингтон — отговори Роджърс.

След по-малко от двайсет секунди видяха образите си на екрана. Картината обхващаше радиус от шестстотин метра — стандартно следене от разстояние.

Водачът изглеждаше доволен. После каза нещо на Хасан.

— Махмуд иска да разбереш кой друг ни гледа.

Не можеше повече да увърта. Нямаше смисъл. Само щяха да пребият Сондра до смърт, а сетне — някой друг. Натисна примигващото копче с изображение на сателит и на екрана се появи кратък списък на потребителите на образа. Единствените две имена бяха Националната разузнавателна служба и Оперативният център.

Хасан преведе, после Махмуд каза още нещо.

— Трябва да затвориш окото на сателита.

Роджърс не се поколеба. Един от ключовете към играта на заложници беше да знае кога да анонсира и кога да се въздържи. Време беше да приключи с тази ръка.

РОЦ не можеше да изключи 30-45-3. Тази команда трябваше да бъде подадена от Националната разузнавателна служба. Но той можеше да изпрати постоянен поток от дигитален шум, покриващ район в радиус от километър и половина. Това щеше да направи РОЦ невидим за всяка форма на електронно разузнаване — от обикновената светлина до електромагнитните вълни.