Том Клэнси - Бойни действия

Получи достъп до програмния продукт, проектиран да прикрива РОЦ от очите на вражеските сателити. Пусна го в действие, отстрани вградените в системата защитни файлове и остана само да натисне „Enter“.

— Всичко е готово — каза.

Хасан преведе думите му. Махмуд кимна и Майк натисна клавиша.

Тримата видяха как мониторът се изпълни с разноцветни атмосферни смущения. Хасан се наведе и натисна копчето с изображението на сателита. Националната разузнавателна служба и Оперативният център изчезнаха от списъка на потребителите.

Махмуд се изправи и се усмихна. Сетне проведе дълъг разговор с Хасан, обърна се и извади кесията с тютюн от джоба на ризата си.

Преводачът погледна Роджърс.

— Махмуд иска да се уверя, че направи онова, което обеща.

— Сторих го. Нали виждаш?

— Видях, че един от образите изчезна — отговори сириецът и посочи телефона в джоба на ризата му. — Използвай го. Обади се в щаба си. Аз ще говоря с тях.

Роджърс изведнъж се нервира. Но се налагаше да изглежда спокоен. Може би Хасан сочеше него, а не джоба, където беше телефонът. Кимна и небрежно протегна ръка към телефона отстрани на компютъра. Взе го и веднага се опита да натисне с палец бутона „Стоп“. Не искаше сирийците да чуят пулсациите на цифрите, които бе набрал и изпратил.

Ръката на Хасан се стрелна и го сграбчи за китката. Майк не успя да натисне бутона.

— Какво правиш? — попита арабинът. — Къде е твоят телефон?

— Загубих го някъде.

— Къде?

— Не знам. Предполагам, навън. Или тук, на пода. Станало е, докато ме спъваха, блъскаха и удряха.

Хасан свъси вежди.

— Какво е това?

— Кое?

Терористът погледна телефона и рече:

— Набира някакъв номер.

— Не — подигравателно се усмихна Майк. Целта му беше да го накара да се почувства глупак, ако продължи да го разпитва по този начин. — Щрака заради атмосферните смущения, които изпращаме на сателита. Ако беше телефонен номер, досега все някой щеше да отговори. Гледай. Ако набера някакъв номер, ще се оправи.

Хасан, изглежда, не повярва на това. Но Махмуд отвлече вниманието му, като каза нещо язвително — сякаш го предизвикваше. Той отговори сърдито, въздъхна шумно и гневно погледна Роджърс.

— Набери номера и ме представи. Аз ще свърша останалото.

Майк изчака, докато сириецът пусна ръката му. После натисна бутона „Стоп“, чу сигнала и набра номера на Боб Хърбърт. Тъй като главната сателитна чиния от страната на шофьора на микробуса се използваше за създаване на дигитален шум, „огледалото“ от другата страна щеше да осъществи връзката с комуникационния сателит на Оперативния център.

След десет секунди стъписаният помощник на Боб Хърбърт повика по телефона шефа на разузнаването.

Понеделник, 15:25

Вашингтон, окръг Колумбия

Марта Макол обсъждаше с Ан Фарис, пресаташето на Оперативния център, как най-добре да представят в средствата за масово осведомяване мисията на Пол Худ. Тя седеше зад бюрото си, а Ан работеше на едно кожено канапе. Преносимият компютър беше на коленете й. Двете вмъкваха фрази като „изследователско посредничество“ и „позитивно мислене“ в грубо скицираното съобщение за пресата. Номерът беше да представят вече стартиралата мисия по-скоро като дипломатическа, отколкото разузнавателна, независимо че Худ беше шеф на Оперативния център.

Изведнъж в кабинета на Марта сякаш настъпи второто пришествие. Първо нахлу Боб Хърбърт, който съобщи, че са разшифровали повтарящия се телефонен код от РОЦ.

— Разкодирахме пулсиращия сигнал — гордо заяви. — Сигналите представляват числата 722528573. Това означава РОЦВДБКАК, което изглежда в превод е: „РОЦ в долината Бекаа Кюрди“. Нашите хора вече летят към базата на сирийските кюрди в Бекаа.

Докато Хърбърт обясняваше кода, телефонът на инвалидната му количка иззвъня. Той го грабна. Обаждаше се Чингми Йан, един от помощниците му, който го информира, че са загубили РОЦ на всички сателити.

— Но как е станало това? Сигурен ли си, че не е някакъв срив в апаратурата от наша страна?

— Напълно. Сякаш някой хвърли атомна бомба в радиус от километър и половина. Няма нищо, освен атмосферни смущения.

— А „Риолит“?

„Риолит“ беше малък, кръжащ в орбита около земята геостационарен телескоп, разположен на височина трийсет и пет хиляди километра. Насочващ високоселективен лъч към земята, той можеше да засича и най-слабите електронни сигнали. Най-често срещаният от тях беше страничната енергия, която се разсейваше под различни ъгли от главния лъч. Специалистите обикновено успяха да дешифрират оригиналните съобщения от съдържанието на това изтичане на енергия.