Том Клэнси - Бойни действия

— И „Риолит“ спря да предава — отговори Чингми.

— Това трябва да е смущение от РОЦ — каза Хърбърт.

— И ние решихме така. Работим по установяването на връзката. Но, изглежда, някой е блокирал компютрите в РОЦ. Просто отказват достъп.

Боб каза на помощника си да го държи в течение. След по-малко от една минута, преди да успее да обсъди с Марта съобщението от долината Бекаа, телефонът му отново иззвъня.

— Да, Чинг?

Но този път не беше помощникът му.

Боб натисна копчето за тонколоната и погледна Марта.

— Майк — беззвучно изрече.

Тя се обърна към клавиатурата на компютъра си и написа: „Приоритет Едно: Засичане на обаждането по клетъчния телефон на Боб Хърбърт. Бързо“.

Изпрати по електронната поща съобщението на Джон Куърк, директора на радиоразузнавателната служба, който започна да слуша разговора на Хърбърт.

— Какво виждаш, когато търсиш микробуса си? — попита един глас.

— Първо ми кажете с кого имам удоволствието да разговарям — рече Боб.

— С онзи, който държи микробуса ти и шестчленния му екип — отговори непознатият. — Ако не искаш да останат петима, моля те, отговори.

Хърбърт потисна гнева си.

— Нищо не виждаме, когато търсим микробуса.

— Нищо? Опиши това нищо.

— Разноцветни атмосферни смущения. Конфети. Блясък.

Наблюдаваше Марта. Куърк й изпрати отговор: „Търсим по картата“. От този момент радиоразузнаването щеше да определи местонахождението на гласа за двайсет и пет секунди.

— Можем ли да направим нещо за всички вас? — мило попита Хърбърт, произнасяйки думите със стария си филаделфийски провлечен говор. — Може да поговорим за тази… ами, ситуация, а? Да намерим начин да ви помогнем.

— Единственото съдействие, което искаме, е следното. Желаем да се уверим, че турското правителство няма да ни спре да минем границата.

— Естествено, вие разбирате, господине, че ние нямаме власт да направим това.

— Ако се обадя още веднъж, това ще бъде, за да чуеш изстрела, който ще сложи край на живота на един от твоите шпиони.

След миг линията прекъсна. Марта вдигна нагоре палец.

— РОЦ е там, където го засече ЕС-4 — каза. — Извън Огюзели. Не се е преместил.

— Но ще го направи — отвърна той.

Марта завъртя стола си, така че да бъде с гръб към останалите. После се обади на помощника си и го помоли да се свърже с канцеларията на турското посолство във Вашингтон.

Докато тя чакаше, Хърбърт барабанеше по инвалидната си количка.

— Какво мислиш, Боб? — попита Ан.

— Мисля, че не мога да изпратя никого в Огюзели навреме, за да проследи РОЦ. А ако се опитаме да го наблюдаваме от Космоса, ще получим само километър и половина видео- и аудиобоклук.

— Има ли някакъв друг начин да го направим?

— Не знам — сърдито отговори той.

Най-вече се ядосваше на себе си. Безопасността беше негова отговорност.

— Какво ще кажеш за руснаците? — попита Ан. — Пол беше много близък с генерал Орлов. Може би техният оперативен център в Санкт Петербург ги вижда.

— В РОЦ сме вградили устройство за видоизменяне на сигнала, за да не могат да ни подслушват. Пол може и да е близък с Орлов, но Вашингтон и Москва все още само си определят срещи. Това е най-съвършената подвижна разузнавателна апаратура на света, а се е самозакодирала. Още по-зле, терористите имат достъп до нашата нова ЕЗВС.

— Какво е това?

— VHF. Едноканална земно-въздушна система. Радио, което сканира широк обхват от честоти по време на някое предаване в ефир. Повечето от тези устройства, подобни на използваните в американската армия, извършват неколкостотин сканирания в секунда. Нашето радио прави седем хиляди сканирания. Дори да бъде засечено от вражески сателит, практически е невъзможно да бъде дешифрирано. Хората, които са превзели РОЦ, контролират и предавателя, и приемника.

Марта им направи знак да запазят тишина, когато започна да говори с първия секретар на посолството. Хърбърт се замисли. Тя приключи с разговора и завъртя стола си. Беше намръщена.

— Има една малка спънка — каза.

— Какво се е случило? — попита Ан.

— След петнайсет минути ще разговарям с посланика Канде относно искането за ненамеса на терористите. Но заместничката й смята, че няма да можем да постигнем споразумение. Канде е издала заповед да се направи каквото е необходимо, за да се помогне за залавянето на атентаторите на язовира и да бъдат доведени живи или мъртви. Накратко, очаквам турците да упражнят натиск върху мен, за да им кажа какво знаем.