Том Клэнси - Бойни действия

Роджърс се върна в отделението на пода и свърза батерията с няколко от най-шумните системи на РОЦ. Компютърът започна да работи, както и климатичната инсталация, и алармената система, която звънеше приглушено, защото прозорците бяха отворени. Сирийците не чуха тихото щракане от набирането на телефонния номер. След две минути батериите бяха изключени. Роджърс се изправи.

— Хасан — любезно попита той, — би ли казал на колегата си, че всичко е готово и ще им сътруднича? Съжалявам, че го подведох относно същността на микробуса. Обещавам, че това няма да се повтори.

Погледна Мери Роуз. Тя дишаше дълбоко и изглеждаше така, сякаш щеше да повърне.

Махмуд я дръпна за косите.

— Мръсник! — изръмжа Пъпшоу, опитвайки да се освободи.

— Зарежи това, редник — предупреди го Майк, докато се опитваше да сдържи собствения си гняв.

Хасан кимна одобрително.

— Доволен съм, че вече си съгласен с нас.

Той не му отговори. Нямаше да спечели нищо, ако обяснеше какви чувства изпитва при вида на един въоръжен човек, заплашващ завързано и безпомощно цивилно лице. Единствената му цел беше да държи терористите в предната част на микробуса, далеч от компютрите.

Махмуд предаде Мери Роуз на Ибрахим, който я хвана здраво през гърдите. После се приближи до Роджърс. Генералът заподскача към него и спря пред компютъра срещу онзи, в който бе включил клетъчния телефон. После сложи ръка на рамото на Пъпшоу, за да му вдъхне смелост.

Водачът каза нещо и Хасан преведе.

— Махмуд иска да говориш.

Роджърс погледна към него. Част от яростта бе изчезнала от лицето му и това беше добре. Искаше да забави нещата с дълги разговори, за да даде възможност на хората от Оперативния център да получат и дешифрират съобщението му, както и да насочат сателита към РОЦ, ако вече не го бяха направили. Разкриеше ли някои от функциите на РОЦ, терористите пак нямаше да имат представа какво още може да прави апаратурата — например да получава достъп до най-обезопасените компютри във Вашингтон. Ако сирийците разберяха какви са пълните възможности на РОЦ, националната сигурност и животът на тайните агенти щяха да бъдат изложени на риск. И тогава Роджърс нямаше да има друг избор, освен да се добере до една от двете клавиатури и да натисне едновременно Control, Alt, Del и Cap „F“ и да „изпържи“ апаратурата, каквато и да беше цената.

— Това е американска наблюдателна станция — каза той. — Слушаме радиокомуникациите.

Докато Хасан обясняваше на Махмуд, Майк усети как Пъпшоу се върти насам-натам, за да се освободи.

— Генерале, оставете ги да ни убият — прошепна командосът.

— Тихо — скара му се той.

Хасан отново се обърна към него.

— Махмуд пита дали знаехте за работата, която свършихме днес.

— Не. За пръв път използваме тази апаратура. Още не сме монтирали всичко.

Хасан преведе. Махмуд попита още нещо, сочейки малката сателитна чиния.

— Можеш ли да изпратиш съобщение оттук?

— Сателитно съобщение? Да, можем да го направим.

— С образ и звук?

Роджърс кимна. Ако сириецът го смяташе за личен мегафон, толкова по-добре. Оперативният център щеше да ги следи, като ги наблюдаваше и слушаше.

Махмуд се усмихна и каза нещо на Ибрахим, който уверено отговори. Махмуд добави няколко думи и този път Ибрахим хвана Мери Роуз и с другата си ръка и я издърпа от микробуса.

— Какво правиш? — уплашена попита тя. — Генерале…

— Пусни я! — настоя Майк. — Нали правим каквото искате!

Той започна да подскача към сирийците.

— Ако искате някого, вземете мен.

Хасан го задържа. Роджърс сграбчи сириеца за косите, но не можа да запази равновесие. Той го простря на пода в най-близкото отделение за батериите. Сондра протегна ръка да помогне на Майк, но той й даде знак да не го прави. Ако някой трябваше да бъде бит, искаше да е той. Девон седна на пода.

— Държах се добре с теб! — извика кюрдът и се изплю в лицето на генерала. — Животно! Не го заслужаваш!

— Доведи жената тук — изръмжа Роджърс. — Аз изпълнявам желанията ви.

— Затваряй си устата!

— Няма! Мислех, че се споразумяхме.

Махмуд се приближи до генерала и насочи пистолета към него. Лицето на сириеца беше безизразно, докато говореше на Хасан, който прокара пръсти през косата си и рече:

— Ти ме ядоса за нищо, господин Рамбо. Ибрахим ще качи жената на мотоциклета на турчина. Ще ни следват от разстояние. Махмуд заповяда да използваш онези компютри, за да изключиш сателита. Ако някой ни спре, очите й ще бъдат избодени и ще я оставим в пустинята.