Том Клэнси - Бойни действия

— Може би е някаква разузнавателна станция — предпазливо каза Ибрахим, сетне по-уверено добави: — Да. Сигурно е така.

Махмуд сграбчи ръката на брат си.

— Хвала на Пророка! Може да използваме нещо такова…

— Не! — прекъсна го Ибрахим. — Не…

— Но тези уреди може да ни помогнат да се измъкнем от Турция. Вероятно можем да подслушваме военните.

— Или те нас. И не от земята, а там, горе — отговори Ибрахим и посочи с ножа си страничното огледало. — Твърде вероятно е вече да ни наблюдават и да чакат да видят какво ще направим.

Махмуд погледна Роджърс, който се беше навел над отделението в пода и нареждаше батериите.

— Никога! — извика. — По един или по друг начин ще ги заслепя.

Грабна ножа от ръката на брат си. Обърна се към Мери Роуз и сряза въжето, с което беше завързана за седалката. Просна я по лице на пода, върна ножа на брат си и коленичи до младата жена. Дръпна я за косите толкова силно, че тя изпищя. Сетне извади от кобура трийсет и осем милиметровия си пистолет и опря дулото във врата й.

Роджърс отново спря да работи, но не стана.

— Хасан! — изкрещя Махмуд. — Кажи на американеца, че знам какво представлява този микробус. Искам да знам как действа. И този път ще броя само до три.

Понеделник, 15:53

Над Мериленд

Лейтенант Робърт Есекс чакаше полковник Огъст, когато хеликоптерът с командосите от групата „Страйкър“ кацна във военновъздушната база „Андрюс“. Лейтенантът му даде дискета с чувствителна на допир сребърна ивица. Само отпечатъците на Огъст, сканирани от неговия компютър, му предоставяха достъп до записаната на нея информация.

В същото време сержант Чък Грей съпроводи шестнайсетте командоси на борда на С-141В. Подобреният модел на „Локхийд Старлифтър“ имаше корпус, дълъг шейсет метра. Модернизирането на самолета включваше и съоръжение за зареждане с гориво по време на полета, което увеличаваше нормалния оперативен обхват на около шест хиляди и петстотин километра.

Петимата членове на екипажа помогнаха на командосите да натоварят багажа си. За по-малко от осем минути след пристигането на войниците четирите мощни турбодвигателя „Прат и Уитни“ издигнаха самолета.

Огъст знаеше, че полковник Скуайърс имаше навика да бъбри с екипа за всичко — от любими романи до уханно кафе. Така командосите се успокояваха и се чувстваха по-близки и по-отговорни към командира. Ала това не беше в неговия стил. Нито го бяха обучавали по този начин в Специализирания център по военно изкуство „Джон Ф. Кенеди“. Що се отнасяше до него, едно от правилата за командира беше да направи така, че екипът му да не го познава твърде добре. Ако не знаеха как да му доставят удоволствие, те трябваше да продължават да се опитват. Както казваше старият виетнамски надзирател: „Ние се поддържаме, като се държим настрана един от друг“.

Лошо изолираната кабина беше шумна, а седалката — твърда. Но Огъст предпочиташе да е така. Неприятно пътуване в студен самолет. Бурен полет. Дълъг и изтощителен поход в дъжда. Това беше разковничето, което правеше бойците твърди.

Предвождани от редник първи клас Дейвид Джордж, командосите започнаха да преглеждат онова, което беше натоварено на борда на самолета. Оперативният център поддържаше склад със съоръжения в базата „Андрюс“, който беше зареден с екипировка за всякакви климатични условия и оръжие за всякакви мисии. Този път бяха взели стандартните облекла с пустинна окраска и камуфлажните кърпи за лице и шапки. Имаше и бронежилетки от кевлар, въжета и колани за катерене, ботуши с въздушно охлаждане за атаки в горещо време, очила с нечупливи стъкла и чантички с инструменти, които се носеха на кръста. В тях имаше отделения за допълнителни амуниции, пълнители, фенерче, нападателни гранати, осколочни отбранителни гранати от серията М 560, аптечка за първа помощ, алпинистки халки и вазелин за частите на тялото, изранени от продължително ходене, катерене, пълзене и стегнати ремъци. Оръжията бяха деветмилиметрови пистолети „Берета“ с удължен магазин и деветмилиметрови картечни пистолети „Хеклер и Кох МП5 СД3“. Картечните пистолети имаха сгъваем приклад и вграден заглушител. Огъст смяташе, че заглушителят на това оръжие е много сполучлив и ефективен. В първата фаза поглъщаше газовете, а през втората изсмукваше въздушната струя от експлозията и пламъка от дулото. Шумът от зареждането се сподавяше от гумени буфери. Тези картечни пистолети поразяваха смъртоносно цел на четири и половина метра.