Том Клэнси - Бойни действия

„Това вдъхва на другите хора и смелост да се гаврят с нас“ — каза си Худ. Смачка кутията и се върна на мястото си, твърдо решен да осъществи замислите си чрез съществуващата система. Той силно вярваше, че американският път на развитие е най-добрият в света. Пък и намираше утеха във факта, че един запалянко по историята като Майк Роджърс мисли по същия начин.

— Кюрдите и ислямските фундаменталисти нямат монопол върху политическия ентусиазъм — каза Худ, докато гледаше екрана на монитора. — Да видим сега как ще се справим с останалото.

— Да, сър — отговори Бикинг и отново започна да навива кичур коса около пръста си.

Понеделник, 22:34

Огюзели, Турция

Ибрахим седеше зад волана и наблюдаваше уреда за измерване на мощността, докато слагаха батериите на местата им. Дигиталните цифри се увеличаваха и той натискаше копчетата, за да види как работи осветлението, климатичната инсталация и другите уреди. Много неща не му бяха ясни.

Махмуд седеше до него. Беше се навел над контролното табло и пушеше цигара. Ръцете му бяха скръстени, а уморените му очи не изпускаха американците. Хасан беше при тях, светеше с фенерче и гледаше какво правят.

Пленниците седяха мълчаливо там, където ги бяха оставили. Катцен, Кофи, Мери Роуз и полковник Седен бяха завързани за страничната седалка. Редник Пъпшоу беше на стола пред единия компютър. Не им бяха предложили нито храна, нито вода и не ги бяха разпитвали. Никой не бе поискал разрешение да отиде до тоалетната.

Ибрахим погледна през прозореца. Веднага щом контролните уреди бяха отново захранени с ток, той отвори страничния прозорец, за да изкара навън дима от цигарата на Махмуд. Отглежданият от бедуините тютюн беше противно сладникав и той не разбираше как може брат му да го харесва.

Но Ибрахим не разбираше и много други неща, които доставяха удоволствие на брат му. Например споровете. Махмуд се забавлява страхотно по време на пререканието с американеца. И двамата бяха загубили по малко достойнство, но Ибрахим знаеше, че брат му с нетърпения очаква следващия сблъсък.

Младият сириец съзнаваше, че работата, която вършат, е необходима, но не я харесваше. Съзря отражението си в страничното огледало и се вторачи в него със задоволство и същевременно с омраза. През деня бяха свършили добра работа, но какво право имаше той да живее? Валид се бе борил толкова дълго и усърдно. Тази нощ той трябваше да благодари на Аллах с молитва, а не лично.

Докато се гледаше, изведнъж откри какво представлява страничното огледало. Приличаше на чиния и беше вдлъбнато, за да осигурява голяма видимост. Но рамката също беше твърде извита. Обзет от любопитство, той извади ножа си и го пъхна зад огледалото.

Стъклото се освободи от всички страни, но остана закрепено в средата. Само че не беше стъкло, а нещо много по-леко. Почти като сребрист целофан. Ибрахим се наведе през прозореца и го огледа. Зад стъклото имаше нещо като рог, който приличаше на предавател.

Всъщност не беше предавател, а сателитна чиния като големите, които използваха във Въздушните сили.

Постави огледалото на мястото му и се обърна. Американецът беше спрял да нарежда батериите и го гледаше.

— Работи… Работи! — повтаряше Хасан.

Американецът се олюля за миг, сетне се наведе над един от компютрите. Хасан се приближи до него, сграбчи го за рамото и го дръпна назад.

Ибрахим се изправи и потропа с ножа по разперената си длан.

— Тук нещо не е наред — каза на Махмуд.

Брат му всмукна от цигарата, после я стъпка на пода.

— Кое може да не е наред, освен охлювската скорост на американеца?

— Не знам. Рамката на онова огледало прилича на много малък радиопредавател. И всички онези компютри и монитори. Ами ако не ги използват за намиране на заровени градове? Ако тези хора не са учени и телохранители? Ако всичко това е маскировка?

Махмуд рязко се изправи. Умората, изглежда, го напусна.

— Продължавай, братко.

Ибрахим посочи с ножа към Роджърс.

— Онзи човек не се държи като учен. Той знаеше докъде можеш да стигнеш, когато заплашваше момичето.

— Искаш да кажеш, че го е правил и преди? Да. И аз имах същото чувство, но не знаех защо.

— Всички са много тихи. Никой не е помолил за нищо — продължи Ибрахим и посочи Пъпшоу и Девон. — Онези двамата понесоха завързването, без да се оплакват.

— Все едно са били обучени. А едни телохранители биха ли се скрили, както направиха те?

— Те не са телохранители, а командоси — рече Махмуд и огледа тъмното помещение, сякаш го виждаше за пръв път. — Но щом не е за изследователска работа, за какво тогава служи това място?