Том Клэнси - Бойни действия

Полковникът бе служил дълги години в НАТО и добре познаваше географията на региона, както и различните варианти на мисиите. Тактиката на „Страйкър“ беше избрана от същите американски военни части, откъдето бяха привлечени и самите войници. Новото за Огъст беше, че ще трябва да евакуира близък човек. Но както го бе научил виетнамецът Киет, неизвестността не трябваше да го плаши. Това беше просто нещо ново.

Иши Хонда се приближи до полковника. Държеше безопасен телефон ТАК-САТ, който беше свързан със сателитната чиния С-141В.

— Какво има, редник?

— Сър, мисля, че трябва да чуете това.

— Кое?

— Предаване, което преди три минути дойде по АЛ. — АЛ беше приемник с активна линия — телефонна връзка, която автоматично сигнализираше на пейджъра на Боб Хърбърт и на радиста на групата „Страйкър“. Ако командосите бяха на мисия, повикването се предаваше на ТАК-САТ. Номерът на АЛ беше известен на малцина — на Белия дом, на сенатора Фокс и на първите десет служители на Оперативния център.

Огъст погледна Хонда и строго го попита:

— Защо не ми каза веднага?

— Съжалявам, сър, но се надявах, че ще мога да разчета съобщението, преди да ви го предам. Не исках да ви губя времето с непълна информация.

— Следващия път го направи. Може да съм в състояние да ти помогна.

— Тъй вярно, сър. Съжалявам, сър.

— Какво представлява съобщението?

— Поредица от сигнали. Някой ни се е обадил и после е набрал още цифри, които се повтарят.

Огъст взе приемника и се заслуша. Чуха се девет сигнала, последвани от пауза и после се повториха.

— Това не е телефонен номер.

— Не, сър.

Отново прослуша съобщението. Мелодията беше тайнствена и нехармонична.

— Предполагам, че всеки тон съответства на комбинацията от букви, написани на телефонната шайба.

— Да, сър. Прегледах възможните комбинации, но никоя от тях нямаше смисъл.

Хонда му подаде лист хартия. Полковникът прочете няколко пъти цифрите — 722528573, сетне погледна приемника. Възможният брой комбинации беше почти неизброим. Отново се загледа в съобщението. Това явно беше код и имаше само един човек, който можеше да изпрати зашифровано съобщение чрез АЛ.

Майк Роджърс.

— Редник, има ли вероятност това да е излъчено от РОЦ?

— Да, сър. Може да са използвали един от вградените в компютъра телефони.

— Трябва да е бил включен и някой да е натискал копчетата на клавиатурата.

— Точно така, сър. Или са свързали клетъчен телефон към компютъра и са излъчили съобщението чрез сателитната чиния. Това се прави по-лесно, когато си сам.

Огъст кимна. РОЦ отново се захранваше с енергия. Вероятно го бе направил някой от персонала. Това означаваше, че ръцете му не са били завързани.

— Оперативният център също трябва да е получил това съобщение — каза полковникът. — Провери дали са разбрали нещо.

— Веднага.

Радиооператорът седна до Огъст. Докато редник Хонда се обаждаше в кабинета на Боб Хърбърт, полковникът дори не се опита да се съсредоточи върху картите. Той чакаше да разбере какво са научили в Оперативния център. Но съобщението беше закодирано и съвсем кратко и това го навеждаше на мисълта, че положението на Роджърс никак не е розово.

Понеделник, 22:38

Огюзели, Турция

Този път Майк Роджърс нямаше избор.

Махмуд беше готов да убива. Виждаше това в очите му. Дори не го изчака да преброи до три. Веднага щом Хасан преведе заповедта за сътрудничество, той вдигна ръце.

— Добре — твърдо заяви. — Ще ви кажа онова, което искате да знаете.

Хасан преведе думите му. Махмуд се колебаеше. Майк го гледаше в очите.

На сириеца явно му доставяше удоволствие да издевателства над него. Генералът му бе позволил да се забавлява още повече, като се бе предал веднага. Съзнавайки, че е спечелил категорична победа, терористът можеше да се откаже да застреля Мери Роуз в изблик на мъст или злоба. И може би все още имаше начин да спрат кюрдите, особено ако Оперативният център получеше телефонното съобщение на Роджърс. Той бе измъкнал незабелязано клетъчния телефон от джоба на ризата си, където го беше сложил Хасан. Програмира го, докато стоеше наведен над отделението с батериите. Няколко минути по-късно, когато се изправи и се надвеси над компютъра, окачи телефона на вилката. После автоматично го свърза със сателитната чиния. Връзката задейства вътрешната батерия на телефона, който щеше да започне да набира номера, когато компютърът се включеше.