Том Клэнси - Бойни действия

— Безопасна ли е връзката?

— Не — отговори Пол.

— Добре тогава, слушай. Знаеш ли онази изчезнала рок група?

— Да.

Нямаха закодирани изрази за описването на положението на РОЦ, затова Мат импровизираше:

— От уредбата им изтича електрически ток, когато са включени усилвателите. Боб не можа да го улови, защото рокаджиите издърпаха щепсела.

— Разбирам — отговори Худ.

— Добре. Сега нашият високо летящ приятел ЕС-4 започва отново да хваща сигнала.

ЕС-4 беше електромагнитна спектрална сателитна система за наблюдение. Сензорите бяха съставна част от една верига сателити за различни цели, които отчитаха земната температура в честоти от десет на двайсет и девета степен до нула херца и в дължини на вълните от десет-тринайсет сантиметра до безкрайност. Показанията включваха гама-лъчи, рентгенови лъчи, ултравиолетова радиация, видима светлина, инфрачервени, микро- и радиовълни.

— И така, знаем ли точно къде е групата? — попита Пол.

— Да — отговори Стол. — Но не и какво правят.

— Още нямаме звук?

— Да. По-важното е, че ръководителят не бърза отново да влезе във връзка.

— Откъде знаеш?

— От пробата, която направихме, преди да заминат. Можеш да започнеш от нула и да стигнеш до шейсет за около четири минути и после да настъпи промяна. Следиш ли мисълта ми?

— Да.

Батериите, които бяха преместени в РОЦ, можеха да бъдат поставени на местата им за малко повече от четири минути.

— Със скоростта, с която ръководителят включва уредбата — продължи Мат, — микробусът на групата ще потегли едва след петнайсет минути, дори повече. Общо двайсет и пет минути.

— Това означава, че другата група все още контролира инструментите.

— По всяка вероятност.

И така, Роджърс хитруваше, а кюрдите владееха положението. Освен това Худ знаеше, че щом Боб Хърбърт и Мат Стол стигаха до тези изводи въз основа на показанията от РОЦ, ЦРУ и Министерството на отбраната правеха същото. Ако решаха, че цялото оборудване действа и се намира в ръцете на врага, РОЦ беше обречен на гибел.

— Мат — попита Худ, — има ли някакъв начин да заглушим музиката на групата, ако отново се появи в ефир?

— Разбира се.

— Как би го направил?

— Ще изпратим команда до сателита. Ще му кажем, щом сигналът на групата стигне до приемащия рефлектор, да пренебрегне всички други сигнали от онзи източник. Това ще стане само за пет секунди.

— Дай на ръководителя на групата петнайсет секунди. Ако се опита да ни съобщи нещо, ще го направи веднага. После го изключи. Той ще разбере какво правим и защо.

— Добре — рече Стол. — Но ще ги държим под око.

— Точно така.

EG-4 щеше да проследи електромагнитната им следа, докато след няколко минути сателитът на Националната разузнавателна служба се насочеше към тях. Ако Худ успееше да убеди президента да не издава заповед за унищожение, все още имаха възможност да измъкнат екипа.

— Мат, искам да напишеш това и да го изпратиш на Марта. Кажи й да го предаде в Белия дом с моята препоръка да наблюдаваме и да чакаме. Междувременно подгответе нещата, за да затворим вратата, ако нашата група я отвори.

— Готово.

Худ затвори и даде указания на Бикинг. И двамата се съгласиха, че ако РОЦ може да бъде изключен, президентът ще даде време на командосите от „Страйкър“ да се опитат да го върнат. Въпреки натиска от страна на Стив Бъркоу, шефа на Националната сигурност, който държеше на безопасността на всяка цена, президентът нямаше да бърза да извади от строя своя екип. Не и ако техническото осигуряване в РОЦ можеше да бъде блокирано.

Пол и Уорнър се заловиха да изучават докладите за положението в Сирия, които бяха заредени в компютъра им. Но на Пол му беше трудно да се съсредоточи и каза, че отива в кухнята.

Получи диетична пепси-кола и започна да пие на малки глътки, докато гледаше към кабината на самолета. Двойните дебело подплатени седалки бяха наредени в две редици, а между тях имаше широка пътека. Пътниците се бяха навели над компютрите си.

Обикновено преди напитките и преди жадните за информация репортери да превърнат пътуването в социално събиране, всички работеха един-два часа. В задната част на кабината имаше две масички за конференции и работни закуски. Сега там нямаше никого, но към пет часа щяха да поднесат сандвичи. Зад масичките имаше врата, която водеше към скромния кабинет, и спални, които използваше министърът на външните работи.

Худ се зачуди как е възможно най-силната страна в историята на цивилизацията, притежаваща грандиозни технологични ресурси и велика армия, да бъде застрашена от трима мъже с пистолети. Това беше невероятно. Но той знаеше, че не кюрдите държат американците заложници, а самите те и тяхната сдържаност. Би било много по-лесно да се прицелят в кюрдите и да ги застрелят един по един, докато освободят американците. Или да заловят и убият семействата на техните водачи. Но цивилизованите американци от двайсети век нямаше да направят това. Те спазваха правилата. Това беше едно от качествата, които предпазваха свръхсилата да не се превърне в нещо отвратително като Третия свят или Съветския съюз.