Том Клэнси - Бойни действия

Хасан застана пред Роджърс и каза:

— След две минути Хасан ще отреже един от пръстите на жената и всяка следваща минута ще отсича по още един, докато се съгласиш да ни сътрудничиш.

— Кръвта няма да задвижи микробуса — отговори му, без да се обръща.

Мери Роуз и Кофи вече бяха дошли в съзнание, а Фил Катцен също идваше на себе си. Полковник Седен още беше в несвяст.

Хасан преведе на Махмуд, който рязко се обърна. Отиде в предната част на микробуса и освободи лявата ръка на Мери Роуз. После я стисна между краката си и допря острието на ножа до пръстите й. Натисна леко, за да пусне кръв, и тя подскочи. Сетне арабинът погледна часовника си.

Младата жена вдигна глава и опитвайки да освободи ръката си, попита:

— Какво става?

Махмуд я държеше здраво, без да откъсва очи от часовника си.

Кофи също се съвзе. Седеше от лявата страна на Мери Роуз и изглежда се стресна, когато видя Махмуд.

— Какво е това? — възмутено попита. — И кои сте вие?

— Стой мирен — каза Роджърс с тих, но нетърпящ възражение глас.

Едва тогава Мери Роуз и Лоуел го видяха.

— Само запазете спокойствие — добави той.

Челото му беше навъсено, а гласът — монотонен. По строгото му и спокойно държание личеше, че са изпаднали в затруднение и ще трябва да му се доверят.

Младата жена изглеждаше объркана, но се подчини. Гърдите на Кофи започнаха да се повдигат и възмущението му отстъпи място на нарастващ ужас. Роджърс си представяше какви мисли се въртят в главата му: „Какво правиш, Майк? Знаеш какви са правилата в трудни ситуации като тази…“. Генералът наистина ги знаеше. Правилата бяха прости. Военните можеха да кажат името, ранга и серийния си номер. Нищо повече. Но единствената заповед за онези, които Оперативният център снизходително наричаше „цивилни арестанти“, трябваше да бъде спазена. Това означаваше, че ако похитителите искаха информация, заложниците имаха правото да им я предоставят. След като ги освободяха, бремето да залови терористите, да защити, евакуира или да унищожи разкритата информация, падаше върху Оперативния център или върху военните от екипа му. Роджърс намираше тази идея за възмутителна. Независимо дали беше цивилен или военен, човек първо трябваше да се погрижи за родината, а не за оцеляването си. Въпреки това не пламенният му патриотизъм го подтикваше да не се предава, а психологическата обработка. Трябваше да бъде още по-твърд. Не спечелеха ли уважението на похитителите си, пленниците щяха да бъдат малтретирани и презирани.

— Sifr dahiya — рече Махмуд.

— Имаш една минута — преведе Хасан на Роджърс, после се обърна към Мери Роуз. — Вероятно дамата не е толкова твърдоглава като водача си и ще ни покаже как се кара микробусът. Разбира се, ако все още е в състояние.

— Няма да го направи — заяви Майк.

Очите на младата жена се разшириха от страх. Тя стисна устни и продължи да гледа Роджърс, който стоеше изправен и силен. Нейната опора. Хасан не откъсваше очи от нея.

— Този мъж от твое име ли говори? — попита. — Той ли ще загуби пръстите си — болезнено, и един по един? Вероятно искаш да говориш с мен и не желаеш да бъдеш осакатена.

— Ножовете са във вашите ръце, не в нашите — изтъкна Роджърс.

— Вярно — отговори той и го погледна, — но селянинът, който бие упоритото магаре, не е жесток. Само си върши работата. И ние правим същото.

— Но без въображение — нападна го генералът. — И без смелост.

— Правим, каквото трябва.

— Talateen — обади се Махмуд.

— Остават трийсет секунди — преведе Хасан и погледна Кофи и Катцен. — Иска ли някой от вас да помогне? Ако ни сътрудничите, ще спасите не само дамата, но двамата ще избегнете непоносими страдания.

— Ishreen! — излая Махмуд.

— Двайсет секунди — преведе Хасан и погледна Кофи. — Може би ти? Ще бъдеш ли героят, който ще я спаси?

Адвокатът се обърна към Роджърс, който се бе вторачил през предното стъкло. Сетне пое дъх, за да се успокои, и отговори:

— Ако младата дама желае помощта ми, ще й я дам.

Очите на Мери Роуз се насълзиха. Тя се усмихна леко и поклати глава.

— Ashara… — каза Махмуд.

— Десет секунди — преведе Хасан и се наведе над Мери Роуз. — Отказваш, но не вярвам, че всъщност мислиш така. Разсъждавай, млада жено. Няма много време.

— Tisa…

— Девет секунди — рече Хасан. — Скоро ще плуваш в собствената си кръв.

— Tamanya…

— Осем секунди. И жалко ще пищиш да ни сътрудничиш.

— Saba…

— Седем секунди. И с отрязването на всеки пръст ще има още по-непоносима болка.