Том Клэнси - Бойни действия

Терористът изсъска нещо на арабски и със свободната си ръка го блъсна към тесния отвор. Генералът се препъна и падна по гръб, но веднага понечи да се изправи. Махмуд го прекрачи и насочи пистолета към главата му. Сетне му направи знак да остане там.

Роджърс се надигна. Дори в тъмнината видя, че очите на Махмуд се разширяват.

Това беше мигът, който щеше да определи взаимоотношенията им или да сложи край на живота на Майк. Докато се опитваше да стане, не откъсваше поглед от очите на похитителя си. За мнозина терористи беше много по-лесно да поставят някъде бомба, отколкото да застрелят човек, който ги гледа в очите.

Махмуд вдигна крак, стъпи върху гърдите му и гневно го натисна към пода. После го ритна в ребрата и пак изкрещя.

Ударът изкара въздуха от белите дробове на Майк, но му каза онова, което искаше да узнае. Мъжът не искаше да го убива. Това не означаваше, че няма да го направи, ала той можеше да го притисне още. Претърколи се на една страна, седна и отново се надигна.

Мърморейки сърдито, Махмуд замахна към главата му. Майк се отпусна на пода и юмрукът прелетя над него.

— Копеле! — изкрещя Махмуд. Отстъпи назад и се прицели в стомаха му.

Роджърс не откъсваше поглед от очите му.

— Махмуд! — извика Ибрахим. — Недей!

Сетне изтича и застана между тях. Двамата терористи обсъдиха шепнешком положението и Ибрахим посочи Роджърс, компютрите и екипа на РОЦ. След продължително мълчание водачът вдигна ръка и се отдалечи. Ибрахим отиде при него и му помогна да пренесат вътре полковник Седен. После изпрати Хасан да разговаря с Майк.

Той се беше съвзел от удара и отново се надигна. Изправи рамене и вдигна глава. Не гледаше Хасан. В такива обстоятелства затворникът се опитва да отбягва погледа на разпитващия го. Това поражда усещане за отчуждение и безразличие, което инквизиторът се бе опитал да пречупи. Колкото и великодушен и състрадателен да изглеждаше, човекът, който задаваше въпросите, си оставаше враг.

— Беше на косъм от смъртта — обърна се Хасан към него.

— Нямаше да ми е за пръв път.

— Да, но можеше да е за последен. Махмуд беше готов да те застреля.

— Да убиеш човек е най-малката злина, която можеш да му сториш.

Роджърс говореше бавно, защото искаше да бъде сигурен, че го разбира.

Арабинът го изгледа с любопитство. Махмуд и Ибрахим завързаха полковник Седен. Махмуд се приближи до Хасан. Двамата проведоха кратък разговор, сетне преводачът се обърна към Майк.

— Смятаме да отидем в Сирия с този микробус — рече той. Челото му беше сбърчено, докато се съсредоточаваше как да изрази на английски желанията на водача си. — Обаче има неща, които не разбираме, за да караме вашия микробус. Отзад има някакви отделения за батерии, а отпред — странни контролни уреди. Махмуд иска да му обясниш за какво служат.

— Кажи му, че тези неща се използват за намиране на заровени основи, древни сечива и други предмети. Освен това няма да кажа нищо, докато не развърже двамата ми помощници и не ги сложи да седнат на онези столове.

Обърна се, говорейки достатъчно силно, за да го чуят Пъпшоу и Девон.

Бръчките на челото на Хасан станаха по-дълбоки.

— Правилно ли разбрах? Искаш да ги освободим?

— Настоявам да се отнасяте с уважение към тях.

— Настояваш? Това заповед ли е?

Майк се обърна и погледна мъжете, които стояха до предното стъкло.

— Това означава, че ако не се държите човешки с нас, може да останете в пустинята, докато турската армия ви намери. А това ще стане на зазоряване, ако не и по-скоро.

Хасан го изгледа, после се обърна към Махмуд и забързано преведе думите му. Махмуд се почеса по носа и се ухили. Ибрахим седеше зад волана. Не се засмя, само ги наблюдаваше изпитателно. След миг Махмуд прибра ловджийския нож. Сетне заговори на Хасан, който се обърна с гръб към Майк.

Роджърс знаеше какво щеше да последва. Терористите разбраха, че не могат да упражнят пряк натиск върху него. Махмуд осъзна, че не може да притиска и командосите. Заплахите само щяха да им вдъхнат сили. Похитителите не можеха да си позволят да убият и някой от цивилните. Жертвите можеше да знаят нещо полезно.

Сирийците се нуждаеха от сътрудничеството на екипа, но Роджърс бе поискал нещо, което те отказаха да изпълнят. Ето защо терористите щяха да изпитат неговата твърдост. Трябваше да разберат доколко ще позволи неговият цивилен екип да бъде измъчван — физически, психически или и по двата начина. Щяха да се опитат и да открият кой е най-податливият и защо, и как може да бъде манипулиран този човек.