Том Клэнси - Бойни действия

— Боб — попита той, — във военновъздушната база „Инджирлик“ има ударна група, нали?

— Малка, но можем да я използваме само в границите на Турция. — Защо?

— Защото в екипа са включени турци. Ако Съединените щати и турските войски влязат заедно в една арабска страна, това ще се смята за акция на НАТО. Ще предизвика недоволство сред европейските ни съюзници и ще настрои приятелските арабски държави срещу нас.

— Страхотно — отбеляза Худ, сетне изчисти екрана, въведе един официален документ и започна да пише. — В такъв случай заповядвам на командосите да влязат в района.

— Без разрешение от Конгреса?

— Да. Освен ако Марта не успее да го получи през следващите деветдесет минути. Не мога да чакам.

— Добре. Аз ще заповядам на С-141В да се подготви за операция в пустинята.

— Можем да изпратим елитната част „Страйкър“ в Инджирлик, ако РОЦ остане в Турция, или в Северна, или в Източна Сирия. Ако влезе в Южна или Западна Сирия, или в Ливан, ще трябва да се погрижим да вкараме командосите в Израел.

— Израелците ще посрещнат радушно всеки, който иска да се разправи с терористите. И знам точно къде да изпратим там нашия екип.

Худ взе електронната писалка и подписа екрана. Подписът му се появи под Заповед №9 за използването на елитната част „Страйкър“. Сетне подаде команда на твърдия диск да запамети документа и се обади по електронната поща на Марта Макол и на полковник Брет Огъст, новия командир на групата „Страйкър“. Остави светлинната писалка и бавно потропа по ръба на бюрото.

— Добре ли си? — попита Хърбърт.

— Разбира се. Вероятно съм много по-добре от Майк и от горките нещастници в РОЦ.

— Майк ще се справи с положението. Слушай, шефе, ще се почувстваш ли по-добре, ако се качиш на самолета за Близкия Изток с елитната част „Страйкър“? Те всъщност ще бъдат там преди теб.

— Няма да стане. Трябва да разговарям с Насър за сирийската стратегия. Освен това ти, Майк и всички командоси от „Страйкър“ сте носили униформи, а аз не съм. Няма да се чувствам удобно, ако заема почетното място, което не съм заслужил.

— Имай ми доверие. Пътуването със С-141В не е еднодневно развлечение в Дисниленд. Пък и ти не бягаш от униформата. По време на обсъждането ти остана единственият подходящ за мисията.

— Виж какво, няма да ми е удобно и това е всичко. Моля те, дай указания на полковник Огъст и изработете детайлите. Изпрати по факса готовия план на мисията до нашето посолство в Лондон и им кажи да ми го донесат на летище „Хийтроу“. Разписанието на полетите ми е при Бенет.

— Добре, Пол, но аз продължавам да мисля, че реагира прибързано относно С-141В.

— Не мога да го превъзмогна. Научиш ли нещо, веднага ми се обади. Искам също да ни намериш някаква помощ на място. Има ли смисъл да вкарваме кюрдски ресурси?

— Според мен е безсмислено. Ако кюрдските ни ресурси бяха толкова надеждни, щяхме да знаем за взривяването на „Ататюрк“ и кои са терористите.

— Добре. Когото и да имаш там, използвай черния бюджет, за да му платиш. При това щедро.

— Възнамерявах да го направя. В момента разговаряме с няколко информатори да се опитат да разберат накъде са се отправили атентаторите. Имам предвид и един човек, който да отиде там с групата „Страйкър“.

— Отлично. От колата ще се обадя на Марта и ще й разясня ситуацията. Тя ще трябва да отиде при сенатора Фокс и в Комисията по контрол над разузнаването към Конгреса.

— Знаеш, че няма да е доволна от това — предупреди го Боб. — Подготвяме се да осъществим операция под прикритие без предварителното одобрение на Конгреса и даваме пари на кюрдските врагове на нейните приятели в Дамаск и в Анкара.

— Приятели, които няма да си помръднат пръста, за да ни помогнат. Марта ще трябва да се примири с това.

— И с факта, че сме го планирали без нея.

— Ще й обясня всичко по телефона от колата. Тя е нашият отговорник по политическите въпроси, за бога, а не лобист на Турция или Сирия. Забравих ли нещо?

— Само едно. Надявам се да не помислиш, че съм неадекватен, но трябва да опиташ да се успокоиш.

— Благодаря, Боб. Шестима от хората ми и ключът към разконспирирането на усилията на американските разузнавачи са в ръцете на терористи. Мисля, че съм доста спокоен, като се има предвид всичко това.

— Да, но недостатъчно. Ти не си единственият, който седи на горещия стол. Снощи вечерях с Дон Уорби от Генералната счетоводна служба. Миналата година над шейсет и пет процента от оценените на четвърт милион атаки на компютърните фанатици върху файловете на Министерството на отбраната са били успешни. Знаеш ли колко много поверителна информация е изтекла? РОЦ е само фасадата на една голяма битка.