Том Клэнси - Бойни действия

Понеделник, 14:01

Вашингтон, окръг Колумбия

От тонколоните на компютъра на Пол Худ се разнесе звън. Той погледна монитора и в долната част на екрана видя кода на Боб Хърбърт, после натисна Ctrl/Enter.

— Кажи, Боб.

— Шефе, знам, че бързаш — рече той, — но има нещо, което трябва да видиш.

— Неприятно ли е? Добре ли е Майк?

— Може да е пряко свързано с него. Съжалявам. Да, работата изглежда много неприятна.

— Пусни го.

— Веднага.

Худ се облегна назад и зачака. Беше се заловил да прехвърля поверителна информация на дискети, които щеше да вземе със себе си. Дискетите бяха специално изработени за употреба по време на правителствени полети. Ако се запалеха, обвивките се нагряваха до крайност, но не изгаряха. В случай на катастрофа дискът и информацията, съдържаща се в него, се превръщаха в сгурия.

Белият дом изпращаше хеликоптер до базата „Андрюс“, откъдето в три часа следобед той и помощникът му Уорнър Бикинг щяха да се качат на правителствения самолет за Лондон. Пол трябваше да се срещне с доктор Насър на летище „Хийтроу“ и след час да хване полета на „Бритиш Еъруейз“ до Сирия. Компютърът записваше файловете на дискетите. Дискът спря да бръмчи, но той продължи да гледа екрана.

— Чакай малко — каза Хърбърт. — Искам компютърът да задвижи картината.

— Чакам — отговори му нетърпеливо. Опита се да си представи какво би могло да бъде по-лошо от похищението на Майк.

Генерал Роджърс — заложник, горчиво си помисли той. Още един проблем и щеше да постигне хеттрик. Ала Худ не се стремеше към рекорди.

Преди по-малко от две минути се бе обадил на съпругата си, за да й каже, че няма да може да присъства на соловото изпълнение на дъщеря си в училище, нито в четвъртък на шампионатния футболен мач на сина си Александър. Шарън бе реагирала така, както правеше винаги, когато работата му беше преди семейството. Веднага стана студена и сдържана. Пол знаеше, че ще се държи така, докато се върнеше. Реакцията й отчасти се дължеше на безпокойството за безопасността му. Американското правителство и чуждестранните делови лидери, особено в Близкия Изток не бяха обичани. И след преживяването на съпруга й с терористичната група „Нови якобинци“ във Франция, Шарън много се притесняваше за него. От друга страна, реакцията й се дължеше на често споделяната тревога, че времето минава, а двамата не са заедно достатъчно дълго. Не създават спомените, които правят един брак приятен… и траен. По ирония на съдбата голямата заетост беше една от причините, поради които Худ се отказа от политиката, а сетне и от банкерството. Предполагаше, че като шеф на Оперативния център ще ръководи един малък екип за управление на вътрешните кризи. Но след като в Северна Корея едва не претърпя провал, Оперативният център изведнъж стана играч от международен мащаб и достоен съперник на бюрократичното ЦРУ. В резултат на това задълженията му се увеличиха.

Фактът, че работеше много, със сигурност не го правеше лош човек. Това осигуряваше охолен живот за семейството му и запознаваше двете им деца с интересни хора и събития. Но Худ знаеше, че тежката му работа разпалва ревността на Шарън, която нямаше достатъчно време да се занимава с домакинството и с децата. Макар че му беше неудобно, той не можеше да направи нищо.

„Освен да се върна вкъщи навреме“ — помисли си. Идеята беше добра, но едва ли щеше да се осъществи.

— Ето го — рече Хърбърт. — Наблюдавай лявата част на екрана.

Худ се наведе напред и видя силно трепкащото изображение на нещо, което в мрака приличаше на РОЦ. От идентификационните номера в долния ляв ъгъл на екрана разбра, че това са последователно заснети снимки, пускани с голяма скорост — все едно разлистваше книга. Между всяка картина имаше около една минута пауза.

— Да гледам ли нещо конкретно? — попита той. — Това Фил ли е?

— Да — отговори Боб. — Издърпва някакво мъртво животно от пътя. Прилича на овца или на куче. Но не това ще искаш да видиш. Наблюдавай задната част на РОЦ.

Тъмната задна част на микробуса сякаш се раздвижи, макар че това можеше да се дължи на атмосферните смущения между сателита и мишената. Изведнъж нещо присветна. След няколко секунди светлинка проблесна на друго място.

— Какво беше това? — попита Худ.

— Пуснах го през компютърния увеличител. Отначало помислихме, че е светулка или смущение в образа. Но после се оказа отражение. Продължавай да гледаш.

Пол се вторачи в екрана. Фил Катцен се върна в РОЦ. Микробусът потегли, после спря. След няколко секунди вратата се отвори, вътрешността се освети и някой слезе.