Том Клэнси - Бойни действия

а) Ако горепосочените законодателства си противоречат, цивилните лица трябва да се придържат към местните закони. Военният персонал да спазва военните процедури и законите на САЩ.

1. Ако РОЦ се намира в зоната на сраженията или влезе в нея след възникването на враждебните действия и ако заявената цел на присъствието му е да изследва събитията, довели до въоръжения конфликт, само военният персонал има правото да вземе активно участие в операциите на РОЦ. Военните могат да действат в границите, определени в кодекса на елитната част командоси „Страйкър“ (Секции 3 и 5).

а) Ако в РОЦ има цивилен персонал, но не само представители на пресата, те не трябва да участват в действията на РОЦ.

б) Ако РОЦ навлезе в зоната на сраженията след избухването на въоръжения конфликт, да се изпълнят разпорежданията от Секция 17, подточка 2а. РОЦ трябва незабавно да изиска разрешение за влизане в гореспоменатия район от законно признатото правителство или от негови представители, които имат пълномощия в зоната на сраженията.

1. При липсата на такова разрешение РОЦ може да действа само като цивилно съоръжение, като единствената му цел е да запази живота и безопасността на американските граждани.

а) Ако гореспоменатите граждани се придружават от американски военен персонал или е оцелял само екипът на РОЦ, военните не трябва по никакъв начин да действат като партизанска сила в конфликта както на страната на държавата домакин, така и за подпомагане на целите или на идеалите на правителството на САЩ.

1. Гореспоменатият военен персонал може да използва оръжие само при самоотбрана, така както е упоменато в законодателството на Съединените щати за лицата, които са предприели да напуснат зоната на сраженията, без да се опитват да влияят на изхода от конфликта.

2. Гореспоменатият персонал може да употреби оръжие в защита на местните жители, които се опитват да излязат от зоната, ако тези граждани не се стремят да влияят на изхода от сраженията.

Според Лоуел Кофи Секция 17, подточка 16 и 1а им даваше право като цивилни лица да отидат и да измъкнат Майк. Въпросът, който обсъждаха по пътя, беше дали извеждането на полковник Седен беше партизанско действие. Той беше турски военен, влязъл в района с партизанско намерение, а такъв случай не се споменаваше в Секция 17, подточки 2, 16 и 2а. Но щом полковникът беше ранен, евакуацията му беше приемлива в съответствие с Хартата на Международния Червен кръст. Според Секция 8, подточка 3, 1а и 36, РОЦ имаше разрешение да действа съобразно тази Харта и да евакуира ранени чуждестранни граждани по преценка на командира.

Оставаха им още около пет минути път до мястото, където бяха Майк Роджърс и полковник Седен. Пъпшоу и Девон бяха приклекнали в отделението с батериите. Повечето батерии бяха преместени и сложени встрани, за да има място за командосите от елитната част „Страйкър“. С изключение на радиостанцията, радара и телефона, вътрешните линии в РОЦ не работеха. Освен това микробусът се движеше с бензин вместо с батерии.

В един шкаф в задната част на микробуса командосите криеха черни маскировъчни униформи и мощни М-21 — снайперистка модификация на бойна карабина М-14 с оптически мерник. Двойните лещи се закрепваха на предната част на каската. Освен че осигуряваха видимост и през нощта, окулярите бяха електронно свързани с инфрачервен сензор, намиращ се на дулото на М-21. Сензорите бяха с размера на малки видеокамери и разпознаваха мишени на разстояние около две хиляди и двеста метра дори сред листата на дърветата. После визуалната информация се предаваше на окуляра отдясно. В полева ситуация компютрите в раниците на командосите изпращаха черно-бяло изображение на географски карти и други сведения в окуляра отдясно. Щом излезеха от скривалището си, планът беше редник Девон незабавно да вземе оборудването, а Пъпшоу да разузнава чрез еднопосочното огледало отзад. Въпреки че ръководеше операцията, Катцен бе определил Пъпшоу да отговаря за акцията за спасяване, съобразно инструкциите в наръчника на РОЦ.

— До целта остават пет минути — рече Катцен.

Командосите се скриха в отделението за батериите. Кофи се приближи до тях и им помогна да вдигнат капака на отделението. Увери се, че са добре, и отиде при Фил.

— Хубаво е, че не страдат от клаустрофобия — каза.

— Ако страдаха, нямаше да станат командоси.

Адвокатът гледаше как картата на монитора заплашително се съсредоточава върху мишената и каза: