Том Клэнси - Бойни действия

— Няма човек, няма заболяване — отбеляза външният министър. — Престани, Стив.

— Пък и болестта няма да се разпространи из целия организъм — добави Бъркоу. — Ако дадем на Сирия урок за назидание на останалите, гарантирам, че Иран, Ирак и Либия ще приберат нокти и ще благодарят на съдбата.

— Или ще удвоят усилията си да ни унищожат — вметна Линкълн.

— Ако го сторят, ще превърнем Техеран, Багдад и Триполи в кратери, достатъчно големи, за да се виждат от Космоса.

Настъпи неловко мълчание. Худ си представи сцени от филма „Доктор Стрейнджлав“.

— Ами ако направим обратното? — попита Линкълн. — Ако протегнем ръка за помощ, вместо свит юмрук?

— Какво имаш предвид? — попита президентът.

— Онова, което наистина би привлякло вниманието на Сирия, е не поток от вода, а от пари — отговори той. — Икономиката им е в упадък. Произвеждат същото количество стоки както преди петнайсет години, когато населението беше с петнайсет процента по-малко. Изпаднали са в криза заради неуспешния опит да съперничат на израелската военна мощ. Имаше голям отлив в арабската помощ и получиха недостатъчно количество чуждестранни инвестиции, за да купят каквото им е необходимо за съживяване на индустрията и селското стопанство. Външният им дълг възлиза на шест милиарда долара.

— Сърцето ми се къса — рече Бъркоу. — Според мен те имат достатъчно пари да финансират терористични акции.

— Предимно защото това е единственият вид натиск, който могат да упражняват върху богатите страни. Да предположим, че подадем моркова на Сирия, преди да са финансирали по-нататъшни терористични актове. Особено ако им предоставим гарантиран кредит от Американската банка за внос и износ.

— Не можем да го направим! — извика съветникът. — Преди всичко Световната банка и Международният валутен фонд трябва да одобрят всяко облекчение на дълга.

— Страните донори също могат да опрощават заемите на сериозно задлъжнелите държави — изтъкна Пол.

— Само ако страните длъжници проведат строги пазарни реформи, които се наблюдават от Световната банка и Фонда.

— Има заобиколни пътища — каза Худ. — Може да ги оставим да разпродадат златния си резерв.

— И да го купим, за да спонсорираме терористите, които ще унищожат нашите завоевания — възрази Бъркоу. — Не, благодаря. Докато Сирия е първа в списъка на страните, подкрепящи тероризма, законът ни забранява да им отпускаме финансова помощ.

— И употребата на ядрено оръжие ли ти се вижда законна? — попита Худ.

— Да, при самоотбрана — възмутен отговори Бъркоу.

— Според годишния доклад на щатското правителство за тероризма, Сирия не е замесвана пряко в терористични нападения от 1986 година насам — отбеляза Линкълн, — откакто шефът на въздушното разузнаване от правителството на Хафез ал-Асад организира взривяването на самолет на «Ел Ал», идващ от Лондон.

— Пряка намеса — изсмя се съветникът. — Много забавно, господин министър. Сирийците могат да бъдат обвинени в тероризъм точно колкото и Джон Уилкис Бут в покушението срещу Ейбрахам Линкълн. И не само в тероризъм, но и в изграждането на заводи в долината Бекаа, където произвеждат наркотици — кокаинова паста и морфин — както и във фалшифицирането на банкноти от сто долара…

— Тук става въпрос за тероризъм, Стив, а не за кокаиновата паста. Нито за Китай. Нито за ядрената война. А да спрем тероризма.

— Въпросът е да дадем финансова помощ на един враг на нашата страна! Вие не искате да ги загубим. Но това не означава, че трябва да ги възнаградим.

— Един символичен гарантиран заем като облекчение за сушата не представлява нито помощ, нито награда — възрази Линкълн. — Това е само ордьовър за изостряне на апетита им за бъдещо сътрудничество. А проявен точно сега, жест като този може да предотврати евентуална война.

— Ав, Стив — намеси се президентът, — в момента ме интересува как да спрем развитието на създалата се ситуация. Пол, може би ти ще се справиш с това? Кой е съветникът ти по въпросите на Близкия Изток?

Худ се изненада.

— Уорнър Бикинг.

— Хлапето от Джорджтаун — каза Речлин. — Той беше включен в отбора по бокс за летните Олимпийски игри през 1988. Забърка се в онова спречкване около бореца от Ирак, който искаше да избяга от родината си.

Пол хвърли разтревожен поглед към него.

— Уорнър е добър и доверен колега.

— Той е безотговорен — обърна се шефът на ЦРУ към президента. — Критикуваше по кабелната телевизия политиката на Джордж Буш относно приютите и беше по боксьорски гащета и ръкавици. Пресата го нарече „дипломат категория муха“. Превърна цялата история в смешка.