Том Клэнси - Бойни действия

— Защо? — попита президентът. — Защото мислят, че ще получат родина като част от мирния процес?

Колон и Линкълн кимнаха едновременно.

Худ гледаше една от картите и каза:

— Не разбирам какво ще спечели Сирия, като попречи на Турция да намери кюрдските терористи. Дамаск трябва да осигури безопасността на собствените си водни запаси, особено река Оронт на запад. Тя минава през Турция, Сирия и Ливан.

— Да — потвърди Линкълн.

— И така, ако Турция иска да спре кюрдите — продължи Пол, — и Сирия също, защо не обединят силите си? Това не е като случая Окалан. Сирия не рискува да разбуни духовете на кюрдите. По всичко личи, че те вече са поели по бойната пътека.

— Сирия не може да се обедини с Турция — възрази Ванзант — заради турския договор за сътрудничество с Израел. Тя по-скоро би подкрепила политическите цели на кюрдите, за да възпрепятства взривяването на други язовири, отколкото да се съюзи с Турция и да изтреби кюрдите.

— Сирия по-скоро би подкрепила някой свой противник, отколкото приятел на друг противник — рече Колон. — Такава е политиката в Близкия Изток.

— Но Сирия трябва да отстъпи част от територията на кюрдите — каза президентът.

— Да, но дали ще го направят? — попита Ав Линкълн. — Да допуснем, че в края на краищата кюрдите се сдобият с онова, което искат — родина, включваща части от Турция, Сирия и Ирак. Мислите ли, че Сирия ще остане неутрална? Те не играят по никакви правила. Ще прибегнат до тероризъм, за да упражняват контрол над бившата си територия, и ще присвоят някои от турските земи във Велика Сирия. Точно както направиха с Ливан.

— Генерал Ванзант, господа — рече президентът, — трябва да намерим начин да гарантираме сигурността на водните ресурси в региона и да помогнем на турците да намерят терористите. Какво предлагате?

— Лари, Пол, после може да поговорим за местните операции срещу терористите — каза генерал Ванзант. — Дайте на президента някакви предложения.

Худ и Речлин кимнаха едновременно.

— Що се отнася до водата — продължи Ванзант, — ако преместим бойната група „Айзенхауер“ от Неапол в източното Средиземноморие, можем да наблюдаваме река Оронт и същевременно да охраняваме водните пътища за турския износ. Искаме да бъдем сигурни, че гърците няма да се включат в тази история.

— Така всички ще бъдат доволни — съгласи се Стив Бъркоу, — освен ако сирийците неочаквано не решат с присъщата за тях параноя, че всичко това е американски заговор, целящ да отреже водните им запаси. Ако питате мен, тази идея няма да е лоша. По този начин те набързо ще се откажат от тероризма.

— И колко невинни хора ще загинат? — попита Линкълн.

— Не повече, отколкото подкрепяните от Сирия терористи ще убият през следващите няколко години — отговори Бъркоу, после написа на клавиатурата паролата си и повика някакъв файл. — Споменахме шейх Ал-Аудах. Във вчерашната си реч по радио Палмира, Сирия, той заяви: «Ние призоваваме Всемогъщия Бог да съсипе американската икономика и общество, да превърне отделните щати в самостоятелни държави и да ги настрои една срещу друга. Да изправи брат срещу брата като наказание за злините на неверниците». За моите уши това звучи като зов за война. Знаете ли колко много болни мозъци ще чуят тези думи и ще се опитат да ги превърнат в реалност?

— Това не оправдава слепите и превантивни удари — подчерта президентът. — Ние не сме терористи.

— Знам това, сър — каза съветникът. — Но ми омръзна да играем по правилата, които, изглежда, никой друг по света не спазва. Вляхме десет милиарда долара в японската икономика, а те използваха парите, за да разработят и продадат ядрена технология на терористите. Защо позволяваме това? Защото не искаме американският бизнес да пострада, като бъде изолиран от Китай…

— Китай не е темата на настоящия разговор — прекъсна го Линкълн.

— Темата е проклетият двоен стандарт — отвърна Бъркоу. — Ние извръщаме поглед, когато Иран доставя оръжие на мюсюлманските терористи по цял свят. Защо? Защото някои от терористите извършват бомбени атентати в други страни. По някакъв извратен начин това ни осигурява съюзници в борбата срещу тероризма. Не е необходимо да търпим всякакъв вид критика, щом и другите държави го правят. Само искам да кажа, че имаме възможност да контролираме положението в Сирия. Ако отрежем водата им, ще задушим икономиката. Направим ли го, ще притиснем Хизбула и палестинските терористични лагери в Сирия, и дори кюрдите.