— Идеята за обграждането на врага от две страни действа по два начина. Сирия и Гърция преговарят за военно сътрудничество, така че и двете страни могат да нападнат Турция.
— Гърция и Сирия нямат други допирни точки — отбеляза Линкълн.
— Това би трябвало да ви говори колко много мразят Турция — рече Бъркоу.
— А останалите държави в региона? — попита Лорънс.
— Иран сигурно ще засили опитите си да подпомага своите марионетни партии в Анкара — отговори Колон, — призовавайки към генерални стачки и шествия, но няма да прибегне до военни действия. Не желае да се намесва.
— Освен ако Америка не се включи — отбеляза Линкълн.
— Точно така — потвърди Колон. — И ще го направим за секунда. Ирак сигурно ще използва извинението, че извършва маневри, за да атакува кюрдите, действащи по границата им със Сирия. А бъде ли мобилизиран Ирак, винаги съществува възможността да направи нещо, за да провокират Кувейт, Саудитска Арабия или дори стария си противник Иран. Но според мен големият въпрос е Армения.
Държавният секретар кимна.
— Почти цялото население там е християнско. Ако арменското правителство се страхува, че Турция ще стане ислямска, може да няма друг избор, освен да се включи в конфликта, за да защити границите си. Ако това се случи, Азербайджан, която е в по-голямата си част мюсюлманска, със сигурност ще използва това като оправдание, за да се опита да предяви претенции към Нагорни Карабах — район, който Армения им отне по време на престрелките през 1994.
— Турция публично заяви, че Нагорни Карабах принадлежи на Азербайджан — рече Колон. — Това създава напрежение в самата Турция за онези, които подкрепят братята си по религия в Армения. Освен това в Турция може да избухне гражданска война заради събитията в двете съседни страни.
— Моментът може да е подходящ, за да ускорим разширяването на НАТО — подчерта Линкълн. — Да приемем Полша, Унгария и Чехия, за да запазим стабилността им. Да ги използваме като вълнолом.
— Няма да успеем да го направим навреме — каза Бъркоу.
— Тогава да започнем веднага — усмихна се Линкълн.
Президентът поклати глава.
— Ав, не искам да се разсейваме точно сега. Тези страни ще се съюзят с нас и ние ще ги подкрепим. Сега трябва да решим как да се справим с възникналата ситуация.
— Добре — съгласи се той и леко вдигна вежди. — Само една предпазна мярка.
Худ погледна новата карта, която секретарят на Залата за извънредни ситуации току-що бе пуснал по екраните. На запад Армения граничеше с Турция, а на изток — с Азербайджан. И Армения, и Азербайджан предявяваха претенции към Нагорни Карабах.
— Очевидно — каза Линкълн — най-голямата опасност не е, че между Азербайджан и Армения може да избухне война. Двете заедно имат територия колкото половин Тексас и население — колкото на голям Лос Анджелис. Опасността е, че Иран, който се намира под тях, и Русия, разположена над тях, ще защитят границите си. Иран с готовност би сложил ръка на онзи район. Там има богати залежи от нефт, природен газ и мед, плодородни земи и други ресурси. А твърдолинейните в Русия ще искат да си го възвърнат.
— Освен това арменците са християни — добави Ванзант, — и на Иран би му харесало да ги прочисти. Без Армения, която да служи като балансьор за предимно мюсюлманското население на Азербайджан, целият регион става част от ислямски Иран.
— Може би — каза Линкълн. — Има и други въпроси. Например петнайсетте милиона азери, населяващи северните провинции на Иран. Ако те решат да се отцепят, Иран ще се бори, за да ги задържи. А петте милиона етнически кавказци в Турция със сигурност ще застанат на страната на своите ирански родственици. Това ще предизвика война между двете страни. И ако кавказците се борят за независимост, има възможност северните им събратя да бъдат разединени от други групи, които искат да решат многовековния спор. Осетите и ингушетите, осетите и грузинците, абхазите и грузинците, чеченците и казаците, азерите и лезгите.
— Отчайващото е — обади се Колон, — че и екипът на Боб Хърбърт от Оперативния център и екипът на Грейди Рейнолдс от ЦРУ са съгласни с моите хора. Проблемът в Дамаск няма нищо общо с взривяването на язовира. Трябва да са луди да отрежат повече от половината от собствените си водни запаси.
— Може би искат да предизвикат международен отзвук — предположи Бъркоу. — Телевизионните изображения и снимките на жадни бебета и умиращи възрастни хора мигновено ще промени представата за Сирия. Това ще отклони американската подкрепа и чуждестранната помощ от Турция и Израел и ще я насочи към тях.
Читать дальше