Том Клэнси - Бойни действия

Той вдигна ръка.

— Преди да продължиш, Ав… Пол, какви са последните новини от генерал Роджърс?

— Няма промяна в обстановката — отговори му, проправяйки си път към един свободен кожен стол в средата на масата. — РОЦ се е отправил към вътрешността на Турция, към мястото, откъдето е телефонирал генерал Роджърс. Трябва да пристигнат след половин час.

— РОЦ ще се опита ли да ги спаси? — попита Бъркоу, съветникът по националната сигурност.

Пол седна.

— Ние сме длъжни да евакуираме персонала си, когато положението стане нестабилно — каза, като внимателно подбираше думите си. — Но нямаме представа дали в момента това е възможно.

— Всичко е възможно, щом си готов да платиш цената — отбеляза Бъркоу. — Твоите хора имат право да използват смъртоносна сила, за да спасяват заложници. В базата Инджирлик, която е съвсем наблизо, има три хиляди и седемстотин войници.

— В РОЦ имаме двама командоси от елитната част „Страйкър“ — продължи Худ, — но както вече казах, нямам представа какви са възможностите засега.

— Искам лично ти да ме уведомяваш за всичко, което се случи. Където и да си — каза президентът.

— Разбира се, сър — отговори Худ, като се зачуди какво имаше предвид Майкъл Лорънс с последната забележка.

— Ав — добави президентът, — би ли продължил с разясненията?

— Да, сър — отговори министърът на външните работи.

Едър мъж, бивша бейзболна звезда, сега той бележеше големи успехи и в политиката. Беше един от първите поддръжници на Майкъл Лорънс. Както и един от малцината вътрешни хора, на които Худ имаше пълно доверие.

— Пол — започна той, — тъкмо разказвах за мобилизацията в Турция. Моят кабинет е в постоянна връзка с посланика Робърт Макалузо в нашето посолство в Анкара, както и с генералните консули в Истанбул, Измир и Адана. Разговаряхме и с Канде от канцеларията на турското посолство във Вашингтон. Всички те потвърдиха следната информация. В дванайсет и трийсет на обед по наше време Турция е мобилизирала над един милион хора от сухопътните войски и въздушните сили и е обявила състояние на повишена бойна готовност във военноморската флота, включваща въздушните сили и морската пехота. Това е почти цялата им военна мощ.

— Заедно със запаса ли? — попита Лорънс.

— Не, сър — отговори Колон, министърът на отбраната. — Ако се наложи, могат да намерят още двайсет хиляди войници, после да потърсят сред мъжете на възраст от деветнайсет до четирийсет години и да извадят още петдесет хиляди човека.

— Съобщиха ни, че сухопътните и въздушните сили ще заемат позиции по долното течение на Ефрат и покрай сирийската граница — продължи Линкълн. — Морските сили се съсредоточават по бреговете на Егейско и Средиземно море. Анкара ни увери, че морските войски няма да отидат по на юг от най-южната точка на залива Александрета.

Худ погледна картата на компютърния екран. Заливът свършваше на около четирийсет километра северно от Сирия.

— Турските сили в Егейско море трябва да се уверят, че гърците ще стоят настрана от тази работа — добави Линкълн. — От Дамаск още не сме чули нищо категорично, макар че президентът, тримата вицепрезиденти и Съветът на министрите се съвещават в момента. Моуалем от канцеларията на тяхното посолство тук, във Вашингтон, казва, че от сирийска страна ще има съответен отговор.

— Какво означава това? — попита президентът.

— Известна мобилизация — отговори генерал Кен Ванзант, председателят на Съвета на началник-щабовете. — Най-голямата концентрация на войски в Сирия е в базите покрай река Оронт на запад, покрай Ефрат в централната част на страната и на изток, близо до границата с Ирак и Турция. Сирийският президент вероятно ще изпрати на север половината войска — около сто хиляди войници.

— Колко далече на север ще отидат? — попита Лорънс.

— До границите с Турция — отговори Ванзант. — Откакто през 1967 загубиха Голанските възвишения и ги отстъпиха на Израел, сирийците станаха доста агресивни в защитата на териториите си.

— Интересното е, че Турция е мобилизирала близо шестстотин хиляди човека — отбеляза Ернесто Колон. — Това е около три пъти повече от сирийската армия, флота, въздушни сили и отбрана, взети заедно. Турция явно иска да каже: „Ще бъдем един срещу друг. А присъединят ли се и други страни, ще оставим нещо и за тях“.

— Това е добре — каза генерал Ванзант, — но турците са изправени пред голям проблем. Те трябва да се борят и срещу тероризма. Ала дори сирийските военни да не бяха важен фактор, едно турско нападение срещу кюрдите е опасно начинание. Ние знаем, че кюрдите се опитват да изгладят различията помежду си. Независимо дали те са отговорни за атентата срещу язовира или не, атаката със сигурност ще насърчи и ще укрепи различните кюрдски формирования. А една контраатака от турска страна ще ги обедини още повече. Сред петдесет и девет милионното население на Турция има петнайсет милиона кюрди, които са готови да нанесат удар.