Том Клэнси - Бойни действия

— Другите двама може да са на пост — рече Хърбърт. — Сигурно са отишли да видят кой ще дойде. Да се уверят, че Майк не е повикал кавалерията или нещо подобно.

— Дори да наблюдават пътя — каза Пол, — ние разполагаме с двама командоси, за които вероятно не знаят. Ако мислят, че Майк е някой посредствен таен агент, похитителите може и да не очакват въоръжен ескорт. Особено такъв, който знае с какво ще се сблъска.

— Това ни връща към въпроса, дали да отидат с РОЦ — рече Боб. — Аз продължавам да мисля, че трябва да оставите всички уреди да действат. Какво ще кажеш, Пол?

Худ се замисли за миг.

— Ти си против, нали, Фил?

— Ако с нас се случи нещо, всичко ще попадне в техните ръце — отговори той.

— Пол, от юридическа гледна точка може да имаме проблеми — намеси се Кофи. — Географският ни терен беше много внимателно очертан от турците и от Конгреса.

— Исусе! — извика Хърбърт. — Майк е заложник, а вие говорите за юридически ограничения.

— Има и още нещо — продължи Фил. — Командосите. Може да ги видят, ако наблюдават микробуса. Ако демонтираме част от оборудването, можем да ги скрием в отделението за батериите.

— Какво мислите по този въпрос, редници? — попита Хърбърт.

— Идеята ми харесва, сър — отговори Пъпшоу. — Ще се скрием.

Худ попита дали всички са разгледали снимката и добави:

— Добре. Ще отидете там с блокиран РОЦ. Кой ще ръководи операцията?

— Не можем да я наречем военно спасителна — отбеляза Кофи. — За това е необходимо одобрение от Конгреса, което няма да стигне навреме. Ето защо поне за официалните документи операцията трябва да бъде ръководена от цивилен човек.

— Съгласен съм — рече Пол. — Командосите се скриват, но въоръжени. И така, кой ще ръководи операцията?

Никой не отговори. Лоуел огледа трите лица на осветения в зелено екран и без ентусиазъм каза:

— Предполагам, че избраникът съм аз. Нали съм най-възрастен.

— С два дни си по-голям от Фил — отбеляза Боб. — По дяволите, Лоуел, ти никога не си стрелял. Катцен поне го е правил.

— Само за да плаши тюлени — рече Кофи. — Не е стрелял по хора. Ето защо и двамата сме непорочни.

— Не и аз — обади се Мери Роуз. — Когато бях в окръг Колумбия, един път седмично стрелях в клуба на Мъри стрийт в Манхатън. А веднъж извадих пистолет на един тип, който нахлу в спалнята ми. Не ме интересува кой ще ръководи операцията, но ще участвам в нея.

— Благодаря, Мери Роуз — каза Худ. — Фил, ти си ръководил онези псевдовоенни лудории на Грийнпийс, нали?

— Съвсем псевдо — ухили се Катцен. — С незаредени ловджийски пушки. Бил съм три пъти във Вашингтон, два пъти във Флорида и два пъти в Канада.

— Мислиш ли, че ще можеш да ръководиш тази операция?

— Щом трябва, ще го направя.

— Не исках да чуя това — озъби се Худ. — Ще можеш ли да поемеш командването?

Катцен се изчерви.

— Да — отговори той и погледна решителните лица на Мери Роуз и на двамата командоси. — По дяволите, мога да го направя.

— Добре — рече Пол. — Лоуел, предпочитам ти да останеш. Каквото и да се случи, някой трябва да бъде на мястото, за да изглади нещата с турското правителство. Ти си най-подходящият за тази работа.

— Няма да се опитам да променя решението ти — отговори Кофи, погледна спътниците си и после наведе глава. Макар че беше предложил да отиде, той получи заповед да остане и се чувстваше като страхливец. — Но за да бъдем точни спрямо мисията, нека да видим как изглеждат нещата, преди да пристъпим към действие.

— Добре — съгласи се Худ. — Ти ще се обадиш.

— Много ти благодаря — намръщи се Кофи.

— Пол, нали съзнаваш — намеси се Хърбърт, — че осъществявайки тайно една цивилна операция, дълго време ще бъдем внимателно следени от Турция и от Конгреса. При това, ако всичко мине благополучно. Но ако се провалим, ще се наложи да изработваме регистрационни номера за колите на правителството.

— Разбирам — каза Худ. — Но освобождаването на Майк е единствената ми грижа.

— Има и още нещо — продължи Боб. — Нашите източници от Анкара съобщават, че Президентският съвет и кабинетът на Турция ще се срещнат, за да мобилизират военните. Искат да предотвратят по-нататъшни атаки. РОЦ може да се натъкне на някои доста буйни патрули.

— След като изключим батериите, ще можем да разчитаме само на очите и ушите си — рече Катцен. — Но ще ги държим отворени.

— Ще проверя дали Винс ще може да ви наблюдава чрез спътника — каза Хърбърт.

— Благодаря на всички — рече Худ. — А сега, ако ме извините, ще се обадя на сенатора Фокс, за да не разбере какво става от някой от бюрото на „Вашингтон Поуст“ в Анкара.