Том Клэнси - Бойни действия

— Как вървят нещата? — попита адвокатът.

— Не много добре — отговори Майк. — Бени, с полковника претърпяхме проклета злополука.

— Добре ли сте?

— Горе-долу. Но искам да кажеш на капитан Джон Хокинс да си обира крушите и да се чупи оттам, колкото е възможно по-скоро.

Катцен и Мери Роуз влязоха в микробуса.

— Ще му кажа да го направи — отговори адвокатът и погледна младата жена.

Сетне посочи компютъра и сви пръсти, все едно пише на клавиатурата.

Тя му направи знак, че е разбрала, и седна пред монитора.

— Къде сте? — попита Кофи, макар че не беше необходимо Роджърс да му казва. Мери Роуз и РОЦ щяха да свършат тази работа. Но искаше да даде на генерала възможност да говори и да му съобщи колкото може повече.

— Под ръка ли ти е карта „3-И“ като „извършител“? — попита Майк.

— Да, тук е. Само трябва да я разгърна.

Умът на Лоуел работеше трескаво. Очевидно някой, който разбираше английски, подслушваше разговора. Но този човек не говореше разговорен английски и нямаше представа от американската история. Инак щеше да знае кой е бил Бенедикт Арнолд.

И така, какво иска да каже генералът. Полковник Седен ли беше предателят? Или че самият Майк е бил принуден да издаде местонахождението на РОЦ? При всички случаи имаше предателство и замесени трима човека.

— Готов съм с картата — излъга той.

— Добре — отговори Роджърс. — Намираме се встрани на около шестстотин метра след началото на черния път. От източната страна има хълм. Виждаш ли го?

— Разбира се — отново излъга адвокатът.

— Чакаме ви там.

— Нуждаете ли се от медицинска помощ?

— Само от няколко бинта. И глътка уиски за полковника. Побързайте.

Знаеше, че Роджърс не пие алкохол, и предположи, че някой е ранен.

— Ясно, Карлтън. Ще дойдем — отвърна. След кратко колебание попита: — Сигурен ли си, че ще сте добре, докато пристигнем?

— Мисля, че ще оцелея, Бени.

Кофи затвори и тръгна към Катцен.

— И така — започна той, — от целия разговор разбрах, че Майк и полковникът са заловени от трима човека, които не говорят много добре английски. Явно са прочели „Найт ID 3 3 ID — identity — самоличност, паспорт (англ.). — Б.пр. “ като „Найтид“ и го наричат така. Струва ми се, че Седен е прострелян, а генералът е бил принуден да ни се обади. И тъй като той не ругае, мисля, че спомена „проклета“ 4 4 Damn — проклет. Dam — язовир (англ.). — Б.пр. злополука съвсем умишлено.

— Изглежда се е натъкнал на типовете, които взривиха язовир „Ататюрк“ — заяви Катцен, който стоеше зад Мери Роуз.

— Или те са се натъкнали на него — каза Кофи.

— Ето — обади се младата жена. — Капитан Джон Хокинс. Според данните, с които разполагаме, той е попаднал в устроена от испанците засада при Вера Крус през 1568.

Фил бавно поклати глава.

— Само Майк Роджърс може да знае такова нещо.

Лоуел се бе наместил на мястото на генерала. Повика Оперативния център по безопасната линия, вградена в компютъра, и рече:

— Мери Роуз, Майк ми каза, че се намират на около шестстотин метра нагоре по черния път. Може ли да видим мястото по-отблизо?

— Веднага — отговори тя и след секунда показа карта на района. — Тръгнали са през пустинята към равнините. Това означава, че са тук. Имаш ли друга информация?

Тя огради с кръгче мястото, където започваше пътят.

— Да — отговори Кофи. — Били до един хълм от източната страна на пътя.

— Виждам го. — Тя показа компютърната релефна карта. — Координатите са север-юг „Д“ и изток-запад „З“. Ще се свържа с Националната разузнавателна служба и ще проверя дали могат да ни пуснат картина.

— Ще дам указания на Пъпшоу и Девон, в случай че трябва да се преместим оттук — рече Катцен.

Лоуел кимна. На екрана се появи знакът на Националния съвет по управление на кризите — официалното име на организацията, макар че никой в Оперативния център не го използваше. Адвокатът написа личния си код и на екрана излезе менюто с всички възможни отдели. Той избра кабинета на директора. Компютърът поиска трите имена на човека, с когото искаше да говори. Тази процедура парираше обажданията на компютърните фанатици, които успяваха да проникнат в програмата. Лоуел написа: „Худ, Пол Дейвид“.

Един компютризиран глас му каза да почака. Почти веднага образът на Стивън Бенет изпълни екрана.

— Добър ден, Кофи — каза той.

— Стив, тук имаме извънредно положение — рече адвокатът. — Трябва да говоря с Пол.

— Ще му кажа.

Лицето на Худ се появи след няколко секунди.