Том Клэнси - Бойни действия

— Какво има, Лоуел?

— Пол, току-що говорихме с Майк. По всичко личи, че е намерил терористите, които търсеше. И, изглежда, те държат него и полковника от турските сили за сигурност като заложници.

— Чакай малко — каза Худ, а изражението му помръкна и гласът му спадна. — Искам и Боб Хърбърт да чуе това.

След няколко секунди екранът се раздели на две. Пол беше от лявата страна, а Хърбърт — от дясната. Оредялата коса на шефа на разузнаването беше разрошена. Изглеждаше по-мрачен и от Худ.

— Говори, Лоуел — каза Боб. — Имаш ли представа какво искат онези негодници?

— Не. Само трябва да отидем там и да вземем Майк и полковника, който тръгна с него.

— Къде са те?

— В равнините.

— Сега ли?

— Незабавно. Майк ни даде ясно да разберем, че трябва да потеглим веднага.

— Това означава, че типовете, които са ги хванали, се нуждаят от превоз, вероятно за да напуснат страната. Може би хеликоптерът, който отвлякоха, е твърде опасен и може да бъде проследен.

— Къде се намират? — попита Худ.

— На около деветдесет минути път оттук — отговори Кофи. — Мери Роуз е във връзка с Националната разузнавателна служба, за да се опита да получи картина на местността.

— Майк каза ли ви точно след колко време трябва да бъдете там? — попита Хърбърт.

— Не — отговори Лоуел.

— Подсказа ли ви с нещо, че онези мръсници знаят за РОЦ?

— Не.

— Това поне е нещо — отбеляза Пол.

— Извинявайте — намеси се Мери Роуз и се обърна. — Стивън Винс казва, че след около две-три минути може да ни изпрати инфрачервена снимка.

— Господ да го благослови — рече Лоуел. — Пол, Боб, чухте ли това?

— Да — отговори Худ.

— Майк каза ли още нещо, Лоуел? — попита Хърбърт.

— Не много. Струва ми се, че не изпитваше болка и напрежение. Предаде информацията спокойно, използвайки уклончиви намеци за Бенедикт Арнолд и за някакъв английски капитан, за когото разбрахме, че е попаднал в засада. Опитваше се да каже, че е бил принуден да ни се обади, и ни предупреждаваше да внимаваме.

— Онези негодници искат заложници — каза Хърбърт. — Ако не стреляме, може би и те няма да го направят.

— Искаш да кажеш, че трябва да ги качим? — попита Худ.

— Само ти съобщавам фактите.

— Ако зависеше от мен, щях да ги застрелям, но за съжаление не съм там.

— Пъпшоу и Девон готови ли са да потеглят?

— Те се хранеха, когато Майк се обади — отговори Кофи. — В момента Фил им дава указания. Какво да правим с турското правителство? Силите за сигурност ще ни потърсят, когато техният човек не се обади.

— Нали ти преговаря с тях — каза Пол. — Доколко сме длъжни да им казваме?

— Зависи какво ще решим. Ако започнем да стреляме, ще нарушим около двайсетина международни споразумения. Убием ли някого, ще загазим. Ако пък е турчин, здравата ще загазим.

— Ами ако застреляме терористите, които взривиха язовира? — попита Худ.

— Ако съумеем да го докажем и споделим заслугата с турските сили за сигурност, вероятно ще бъдем герои — отговори адвокатът.

— Ще наредя на Марта да се свърже с тях, да им обясни каква е работата и да им каже да не вдигат шум.

— Лоуел, Майк не им е обещал определен вид транспорт, нали? — попита Хърбърт.

— Доколкото знам, не.

— Това означава, че ако отидете там с РОЦ, ние ще можем да ви проследим. Ако нямаме сателитен образ, ще мога да слушам по компютърната връзка.

— Няма да стане — обади се Катцен. — Мисля, че Мери Роуз ще трябва да блокира техническото осигуряване.

— Не съм съгласен — възрази Боб. — Така ще останете…

— Картината ще се появи всеки момент — прекъсна го Мери Роуз. — Националната разузнавателна служба ще я изпрати и на теб, Пол.

Точно след секунда и половина мониторите се изпълниха със зеленикавата картина, показваща мястото, описано от Роджърс.

— Ето я — каза Хърбърт.

Роджърс седеше до мотоциклета. Ръцете му явно бяха завързани за кормилото. Краката му също бяха вързани. Полковникът от турските сили за сигурност лежеше по корем, а ръцете му бяха извити зад гърба. До тях седеше един мъж и пушеше. На коленете му имаше автомат.

— Живи са — рече Худ. — Слава богу!

В същия миг влязоха Катцен, Пъпшоу и Девон. Застанаха между двата компютъра и се вгледаха в мониторите. Кофи се наведе към екрана.

— Виждам само трима човека.

— Може би Майк е искал да каже, че са само трима — предположи Пол.

— Не — възрази адвокатът. — Той ми каза, че имало трима извършители. Мога да ви пусна записа, но съм сигурен, че това бяха думите му.