Том Клэнси - Бойни действия

Топлината се усили и Майк започна да брои наум.

— Истината — настоя Хасан.

— Това е… истината — отговори му.

Махмуд каза нещо грубо. Младият мъж угаси запалката и погледна презрително американеца. Даде на Махмуд клетъчния телефон и се приближи до полковник Седен.

Третият терорист стоеше зад турския офицер и го държеше на прицел. Главата на Седен беше облегната на краката на терориста. Беше превързана с ръкава от якето му. Другият ръкав беше използван като турникет за кървящата му дясна ръка. Турчинът беше в безсъзнание.

Хасан коленичи до него. Запали цигара, дръпна няколко пъти, сетне поднесе пламъка към брадичката му. Зашеметеният полковник извика. Терористът бързо запуши с ръка устата му, после каза нещо на турски. Седен енергично разтърси глава. Хасан доближи запалената цигара до ухото му. Турчинът отново извика и се опита да блъсне ръката му. Човекът, който стоеше до него, дръпна Седен. Хасан отдалечи цигарата.

Изведнъж Махмуд повика Хасан. Младият мъж изтърча при него. Последва забързан и тих разговор.

Роджърс опита да се обърне и да види какво става, но Махмуд блъсна лицето му с дулото на пистолета. Със сетива, изострени до крайност поради пронизващата болка, Майк слушаше внимателно. Внезапно чу сигнала на клетъчния телефон. Хасан бе натиснал едно от копчетата. Защо?

И тогава Роджърс се сети какъв е отговорът на този въпрос. Махмуд бе повикал Хасан, полиглота на групата, за да прочете английските думи върху телефона. На едно от копчетата пишеше „Повторно избиране“. Лагерът беше последното място, където Роджърс се беше обаждал. Махмуд се свързваше с този номер.

Хасан стоеше само на няколко крачки. Майк чу, че телефонът звъни, и се вцепени, докато чакаше да разбере кой ще отговори и какво ще каже.

— Ало?

Мери Роуз. Хасан се изненада, като чу женски глас, но не каза нищо. Майк се молеше наум тя да затвори. Изкушаваше се да й изкрещи да избягат с РОЦ, но едва ли щяха да го сторят навреме. Не и ако онези тримата убиеха него и Седен и тръгнеха към микробуса.

— Ало? — повтори тя.

„Не казвай нищо друго — молеше се Роджърс. — Моля те, Мери Роуз…“

— Не те чувам, генерал Роджърс — каза тя. — Не знам дали ти ме чуваш, но ако е така, ще затворя.

Тя го направи. С победоносен вик Хасан изключи телефона и го пъхна в джоба на ризата на Майк. После една минута разговаря с другите двама. Накрая погледна Роджърс.

— Генерал Роджърс, мисля, че ти не си защитник на околната среда. Американските военни работят съвместно с турските сили за сигурност, за да намерят кого? Нас, може би? — попита и дойде толкова близо до Майк, че носовете им се докоснаха. — Е, намерихте ни. И онази жена по телефона. Тя не е в Газиантеп.

— Там е. В полицейския участък.

— Районът около Газиантеп е планински — презрително каза Хасан. — Не можеш да се свържеш по клетъчен телефон. Единствените равнини са на югоизток.

— Връзката е сателитна — излъга Роджърс. — Минава над планините.

Мъжът зад полковник Седен каза нещо на арабски. Хасан кимна и изсъска:

— Той казва, че си лъжец. За сателита е нужна… чиния. Нямаме време за празни приказки. Трябва да стигнем до долината Бекаа.

Разгневен, арабинът се обърна към Седен. Полковникът се бе съвзел и дишаше тежко. Той отново коленичи до него и щракна запалката. Майк видя изражението на турчина — слава богу, предизвикателно.

Хасан попита Седен нещо на турски. Той не отговори. Терористът напъха кърпа в устата му, сграбчи го за косата и завря пламъка под носа му. Турчинът започна да рита и да надава сподавени стонове. Този път Хасан не отдалечи запалката. Виковете на Седен станаха по-силни и той започна да се гърчи в опитите си да се измъкне.

Хасан угаси запалката, извади кърпата от устата му, после зашепна в ухото му. Полковникът дишаше учестено, а краката и ръцете му трепереха. От поведението му Роджърс разбра, че турчинът ще проговори, защото не разумът, а болката контролираше тялото му. Волята му беше сломена, а съзнанието — съсредоточено единствено върху стремежа да се предпази от по-нататъшна болка.

Хасан отново напъха кърпата в устата му и доближи запалката до лявата му вежда. Седен затвори окото си, но Роджърс знаеше, че това няма да помогне.

Пламъкът обгори веждата и плъзна по челото му. Всеки момент Седен щеше да се пречупи. Роджърс не искаше да го остави да живее с тази вина — ако някой от двама им оцелееше.

— Спри! — извика. — Ще ви сътруднича.

Хасан отдалечи пламъка и пусна косата на Седен. Турчинът се преви на две.