Том Клэнси - Бойни действия

Хърбърт затвори телефона си.

— Винс ще се заеме със случая. За десетина минути ще използва 30-45-3 на Министерството на отбраната. Старичък е и няма инфрачервени лъчи, но ще получим хубави ясни снимки.

30-45-3 беше третият сателит, който наблюдаваше географските дължини от трийсет до трийсет и пет градуса на изток от основния меридиан. Това беше районът, който включваше Турция.

— Винс е много добър — отбеляза Пол.

— Най-добрият — отговори Боб и се изкикоти, докато караше инвалидната количка към вратата. — Стивън поне е запазил чувството си за хумор, въпреки разследването. В ковчега му имало толкова много пирони, че щял да кръсти поделението „Айрън Мейдън“ 2 2 Средновековен шотландски уред за обезглавяване. — Б.пр. .

— Няма да позволим на Конгреса да затвори капака — обеща Худ.

— Това е хубаво от твоя страна, Пол, но ще бъде ужасно трудно да се осъществи.

— Обичам трудностите, Боб — едва-едва се усмихна той. — Затова съм тук.

Хърбърт отвори вратата, после се обърна:

— Предавам се.

Намигна и излезе.

Понеделник, 17:55

Огюзели, Турция

Ибрахим и радистът Хасан стояха на ветровитата равнина, а Махмуд бе коленичил между тях. На раменете им бяха преметнати чешки автомати „Самопал“, а в кобурите на коланите — трийсет и осем милиметрови „Смит и Уесън“. Имаха и ловджийски ножове.

Ибрахим държеше оръжията на брат си, който се кланяше до земята. По смуглото лице на по-възрастния мъж се стичаха сълзи, а гласът му беше дрезгав, докато цитираше Свещения коран:

— Той изпраща пазители, които да се грижат за теб и да отнесат душата ти, когато смъртта те вземе…

Само преди няколко минути Валид бе оставил тримата си спътници, раницата и оръжията на този безплоден хълм. Беше дал на Махмуд златния си пръстен, който представляваше две сребърни ками, кръстосани под една звезда. Пръстенът го идентифицираше като водач на групата. После отново излетя с хеликоптера и се отправи към язовира. Стремглаво спускайки се в бушуващите води, той се остави да бъде погълнат. Изригналият гейзер за миг отбеляза мястото на смъртта му. После тримата оцелели с ужас видяха как водите отнесоха останките от хеликоптера.

Валид се беше пожертвал, защото това беше единственият начин да заличи хеликоптера от турските радари. Да запази живота на останалите, за да продължат борбата на Кюрдската работническа партия.

Махмуд довърши молитвата, но не се надигна.

— Защо ти, Валид? — тихо и тъжно попита той. — Ти беше нашият водач, нашата душа.

— Махмуд — прошепна Ибрахим, — скоро, ще пристигнат патрулите. Трябва да тръгваме.

— Можеше да ми покажеш как се управлява хеликоптера — продължи брат му. — Моят живот не беше важен колкото твоят. Кой ще води хората сега?

— Махмуд — настоятелно изрече младият мъж. — Моля те. Ти ще ни водиш. Той ти даде пръстена.

— Да — отговори Махмуд и кимна. — Аз ще ви водя. Такова беше предсмъртното желание на Валид. Имаме още много работа.

Ибрахим никога не бе виждал брат си обзет от такава скръб и гняв. А после му хрумна, че вероятно Валид е искал да постигне и този ефект — да разпали огъня на омразата в сърцата на бойците си.

Махмуд стана и той му подаде парабела и един пистолет трийсет и осми калибър.

— Благодаря, братко — рече Махмуд.

— Според Хасан — тихо и уверено каза Ибрахим — до вечерта можем да стигнем до Шанлъ Урфа. Ще останем в предпланините и ще се скрием, ако се наложи. Или ще хванем някоя кола или камион.

Махмуд се обърна към Хасан, който стоеше на почтително разстояние.

— Няма да се крием — заяви той. — Ясно ли е?

— Да — едновременно отговориха двамата.

— Води ни, Хасан — рече Махмуд. — И нека Светия Пророк да ни заведе у дома… и при нашите врагове.

Понеделник, 18:29

Огюзели, Турция

Преди да отиде в Средна Азия, Майк Роджърс бе изпълнил обичайната процедура. Прочете каквото можа за този район, както и сведенията на други военни за местното население. Когато беше там по време на операция „Пустинен щит“ и „Пустинна буря“, прочете „Седемте опори на мъдростта“ от Т. И. Лорънс и „С Лорънс в Арабия“ от репортера Лоуел Томас. Това бяха две виждания на един и същи човек. Този път препрочете спомените на генерал Чарлз Гордън Китаеца, както и една антология за пустинята. Нещо, написано от Д. Х. Лорънс — английския писател, а не от войника Т. И. Лорънс, бе останало в паметта му. Пустинята е „завинаги непритежавана земя“. Този израз много му хареса.