Том Клэнси - Бойни действия

— А какво щяха да сторят? — попита Худ.

— Онова, което правят всички агресори. Щяха да дрънкат оръжие близо до границата, да съсредоточават войска там и да провокират някой инцидент, за да предизвикат турците. Сирийците не биха влезли в Турция. Както обичаме да се изразяваме във военните среди, те предпочитат да приемат. Това датира от 1967, когато на третия ден от Шестдневната война в страната нахлуха израелски танкове. Бранейки родината си, сирийците се чувстват борци за свобода, а не агресори. Това им помага да привлекат на своя страна другите арабски народи.

— Освен това, с изключение на 1967 сирийците предпочитат да водят войни чрез посредник — добави Маккаски. — През 1982 те дадоха оръжие на Иран, за да се бие срещу Ирак, оставиха ливанците да се избиват помежду си в продължение на петнайсет години и накрая влязоха на бял кон и установиха марионетен режим. Така действат.

Шефът на разузнаването погледна Даръл.

— Това означава ли, че си съгласен с мен?

— Не — ухили се той. — Ти си съгласен с мен.

— Да предположим, че Боб има право — намеси се Худ. — Тогава защо сирийските кюрди ще искат да атакуват Турция? Откъде да знаем, че не действат като агенти на Дамаск? Може да са били изпратени в Турция, за да предизвикат конфликт.

— Сирийските кюрди биха атакували по-скоро Дамаск, отколкото Турция — отговори Хърбърт. — Те мразят сегашния режим.

— Освен това кюрдите набират все повече сили, окуражени от примера на палестинците — добави Даръл. — Искат да създадат своя държава.

— Макар че това няма да им донесе мир — отбеляза Боб. — Те са сунити и не искат да ги бъркат с мюсюлманите шиити и с останалата част от населението. Именно затова се борят в Турция, Ирак и Сирия. Но съберат ли се заедно в един нов Кюрдистан, четирите им родови линии ще започнат да се карат.

— А може би няма да го направят — рече Маккаски. — Евреите в Израел имат големи различия в мненията, но живеят заедно.

— Това е защото израилтяните имат горе-долу една и съща религия — отбеляза Хърбърт. — Различават се само по отношение на политиката. А между сунитите и мюсюлманите шиити съществуват някои основни и много сериозни религиозни различия.

Пол се приведе напред и попита:

— Сирийските кюрди биха ли действали сами, или с други кюрдски националности?

— Уместен въпрос — отбеляза Даръл. — Ако зад взривяването на язовира стоят кюрдите, планът е много по-амбициозен от всички, които са опитвали досега — да нападат оръжейни складове или военни патрули. Според мен за нещо от такава величина те биха се нуждаели от помощта на турските кюрди, които от петнайсет години насам се борят да свалят правителството си в източната част на страната.

— И присъединявайки се към тях, какво се надяват да направят сирийските кюрди? — попита Худ.

— Да дестабилизират района — отговори Хърбърт. — Ако Сирия и Турция се бият, а сирийските и турските кюрди се обединят, те ще станат сила в района при липса на друга.

— Не само при липса на друга — добави Маккаски. — Да допуснем, че използват суматохата около една евентуална война, за да се окопаят здраво покрай цялата турска и сирийска граница. Да проникнат в села, градове и планини и да изградят подвижни лагери в пустинята. Така могат да водят война, продължаваща години наред като в Афганистан.

— И когато в някоя от страните напрежението нарасне твърде много — допълни Боб, — кюрдите могат просто да се вмъкнат в друга. Или да се присъединят към кюрдите в Ирак, за да предизвикат конфликт и там. Можете ли да си представите една война между три държави? Няма ли скоро да се стигне до употреба на ядрени или химически оръжия? Ами когато Сирия или Ирак разберат, че Израел снабдява с оръжие кюрдите…

— Правят го от години — прекъсна го Даръл.

— И започнат да им хвърлят ракети?

— Рано или късно — продължи Маккаски, — когато бъде постигнато мирно споразумение, кюрдският въпрос трябва да бъде решен така, че договорът да бъде ефективен. Кюрдите получават родина, Турция възприема фундаментализма, а демокрацията и Съединените щати претърпяват поражение.

— Ако бъде постигнато мирно споразумение — многозначително каза Хърбърт. — Тук става дума за хилядолетна вражда, развихрила се в голям мащаб. Ако този дух бъде изпуснат от бутилката, може да стане невъзможно да го вкараме обратно вътре.

Худ разбираше всичко. Освен това знаеше, че Оперативният център не е отговорен за планирането на една война в Близкия Изток. Неговата задача беше да отбелязва „горещите“ точки и да се справя с възникналата ситуация, ако се превърне в „криза“. Превърнеше ли се в „политически проблем“, с въпроса трябваше да се занимава Белият дом. Президентът щеше да го уведоми от каква помощ има нужда и къде. Но сега най-важното беше как биха могли да се справят с настоящата криза.