Том Клэнси - Бойни действия

Пол беше обезпокоен. Той не приличаше на Майк Роджърс, който обичаше да сглобява улики и да решава загадки. Банкерът у него предпочиташе информацията подредена, пълна и начаса.

— Ще намерим хеликоптера — добави Боб. — Поръчал съм да анализират последната сателитна снимка, за да установят точната скорост и направлението му. Освен това извършваме пълно проучване на географията на местността. Ще се опитаме да намерим нещо като пещера или каньон, където хеликоптерът би се скрил.

— Добре. А какво, ще правим с Регионалния оперативен център? Ще го оставим ей така?

— Защо не? Той беше предназначен за разузнаване на място. Повече от това не може да направят.

— Така е — съгласи се Худ, — но аз съм загрижен за безопасността. Ако тази атака е само предшественик на онова, което ще настъпи, РОЦ е уязвим. Имат само двама командоси, които ги пазят от четирите страни.

— Там е и един агент от турските сили за сигурност — добави Маккаски.

— Струва ми се свестен — отбеляза Хърбърт. — Проверих го. Сигурен съм, че и Майк го е направил.

— Това прави трима. Само трима.

— Плюс генерал Майкъл Роджърс — с уважение каза Боб, — който е колкото цял взвод. Както и да е, не мисля, че той ще се остави да бъде евакуиран точно сега. Това са някои от нещата, заради които живее.

Худ се облегна назад. Военната кариера на Роджърс включваше две пътувания до Виетнам, командир на механизирана бригада в Персийския залив и водач на тайна операция на командоси в Северна Корея. Генералът нямаше да избяга от една терористична акция върху язовир.

— Имаш право — призна той. — Майк ще иска да остане. Но не той трябва да вземе решението. Там са и Мери Роуз, Фил и Лоуел, а те са цивилни лица. Само ми се иска да знаехме дали атаката е била изолиран случай, или първият залп на нещо по-голямо.

— Очевидно ще знаем повече, когато намерим извършителите — каза Даръл.

— Е, дайте ми нещо за размисъл. Кой смятате, че стои зад тази работа?

— Разговарях с ЦРУ, с турските специални сили и с Мосад в Израел — отговори Маккаски. — Всички казват, че са или сирийците, или мюсюлманите фундаменталисти от Турция. И двете страни имат сериозни основания. Мюсюлманите фундаменталисти отчаяно искат да отслабят връзките на Турция с Израел и Запада. Атакувайки инфраструктурата, те утежняват положението на населението и го настройват срещу правителството.

— Ако случаят е такъв — каза Пол, — можем да очакваме и други нападения.

— Точно така — потвърди Даръл.

— Да, но аз не поддържам тази версия — обади се Хърбърт. — Фундаменталистите са вече доста влиятелни в Турция. Защо ще опитват със сила да вземат онова, което могат да спечелят на следващите избори?

— Защото са нетърпеливи — изтъкна Маккаски. — Иран плаща, за да види резултати.

— Иран вече постави Турция в „печелившата“ рубрика. Въпрос на време. Сега тяхната арена е Босна. Те снабдяваха босненците с оръжие и със съветници. Последните са още там и се множат като гъби след дъжд. Ето как фундаменталистите възнамеряват да проникнат в сърцето на Европа. А що се отнася до Турция, Иран ще остави политическата ситуация да следва своя естествен ход.

— Не и ако Турция продължава да разчита все повече на израелските военни доставки и на финансовата помощ и разузнаването на Съединените щати — рече Даръл. — Иран не иска още една американска крепост в двора си.

— А сирийците? — намеси се Худ.

Маккаски и Хърбърт винаги спореха, но проявявайки взаимно уважение. Психоложката Лиз Гордън веднъж ги нарече Даръл Консенсуса и Боб Вътрешния инстинкт. Ето защо, когато Хърбърт се обади, че има новини за нападението, Пол бе помолил Маккаски да се отбие.

В тяхно присъствие той винаги получаваше сбито, но ясно резюме на ситуацията, макар че трябваше да ги възпира да не превръщат разговора в политически дебат.

— Ако са сирийците, има два варианта — отбеляза Маккаски. — Терористите може да са екстремисти, поддръжници на идеята Близкият Изток да стане велика Сирия…

— Прибавяйки я към колекцията си като Ливан — горчиво добави Хърбърт.

Пол кимна. Ставаше дума за бомбата в американското посолство в Бейрут през 1983, когато един от разузнавачите загуби съпругата си и двата си крака.

— Точно така — съгласи се Даръл. — Или по-вероятно е да са сирийските кюрди.

— Разбира се, че са кюрдите — уверено заяви Боб. — Сирийските екстремисти не правят нищо без одобрението на военните, а те от своя страна получават заповедите си от самия президент на Сирия. Ако искаше да разпали конфликт с Турция, сирийското правителство нямаше да постъпи по този начин.