Том Клэнси - Бойни действия

И сега чакаха съобщение от изтребителите. Макар че на полковник Седен бе предложено сравнително удобното място отпред, до шофьора, той любезно отказа. Седеше спокойно и гледаше през предното стъкло. Само от време на време отиваше да види докъде е стигнал хеликоптерът. Роджърс забеляза, че когато прави това, изглежда нащрек и много заинтересуван.

Защото е лоялен турчин, или защото не е , запита се генералът.

От своя страна Мери Роуз искаше Седен да си замине. Роджърс знаеше, че тя трябва да изпробва и другите компютърни програми. Но Майк й изпрати съобщение по електронната поща, с което й каза да чака. И вместо да работи, младата жена започна да играе на военните игри, които той пазеше за отмора. В обезпокоително бърза последователност младата жена загуби битката на хълм Сан Хуан между Теди Рузвелт и конницата през 1898, помогна на Ел Сид да провали обсадата на Валенсия по време на войната с маврите през 1094 и направи така, че Джордж Вашингтон да претърпи поражение от хесенските наемници в Трентън през 1776.

— Това им е хубавото на компютърните игри — отбеляза Майк. — Дават ти възможност да се поставиш на мястото на онези велики личности и да видиш колко трудно им е било.

Седен наблюдаваше как Мери Роуз губи и последната битка по време на „почивката“ и устните му се разтеглиха в лека усмивка. После се обърна и погледна монитора на Роджърс точно когато зеленият екран стана син. Хеликоптерът се превърна в оранжев силует в средата на екрана.

— Генерале? — обезпокоен извика той.

Роджърс погледна монитора и рече:

— Промяна в температурата. Нещо е станало там.

Младата жена също се обърна към екрана.

— Но това нещо много бързо е понижило температурата! Обхватът на тази координатна мрежа е повече от километър и половина.

Седен се наведе към монитора.

— Генерале, сигурен ли сте, че е студ, а не топлина? — попита. — Възможно ли е хеликоптерът да е пуснал бомба?

— Не — отговори той, докато трескаво натискаше копчетата на клавиатурата. — Ако бяха пуснали бомба, екранът щеше да стане червен.

— Но какво би могло да охлади въздуха толкова бързо? — попита Мери Роуз. — Температурата се е понижила от двайсет и пет до десетина градуса. Студените въздушни маси не се движат толкова бързо.

Роджърс провери метеорологичните данни, сетне погледна геофизическата карта. Увеличи квадратурата на района до шест километра и половина и поиска сателитът да му даде точните параметри на температурата.

Хеликоптерът имаше средно ниво на топлина или стъпка 5. Това означаваше, че излъчва топлинен индекс, при който моторът беше трийсет и шест градуса, плюс-минус десет. Нищо на такова топлинно ниво не би показало оранжев цвят на монитора. Над него беше стъпка 4 — зелено, стъпка 3 — синьо, стъпка 2 — жълто и стъпка 1 — бяло, което означаваше замръзване.

Според геофизическата диаграма средната температура на земята в района около Ефрат беше седемнайсет градуса. Това попадаше в нивата на стъпка 4. Стъпка 3 започваше от единайсет градуса. Онова, което ставаше там, понижаваше температурата най-малко с 0,4 градуса със скорост седемдесет и пет километра в час.

— Не разбирам — каза Седен. — Какво всъщност наблюдаваме?

— Силно охлаждане в района около Ефрат — отговори Роджърс. — Според показанията това е скоростта на ураганен вятър. Възможно ли е да се появи ураган по тези места?

— Не съм чувал такова нещо.

— И аз мисля така. Освен това такъв силен вятър би изкарал от строя хеликоптера.

— Но щом не е въздух, какво е тогава?

Генералът погледна екрана. Имаше само едно обяснение , с ужас си помисли той.

— Аз мисля, че е вода — каза. — Ще уведомя Оперативния център. Полковник, смятам, че някой току-що е разрушил язовирната стена на „Ататюрк“.

Понеделник, 16:46

Халфети, Турция

Докато се носеха над Ефрат, Ибрахим се взираше през топлинните вълни, разнасящи се от действащото двайсетмилиметрово оръдие на Махмуд. Вълните, които променяха очертанията на огромния язовир, докато атаката им го разрушаваше.

Ръцете на сириеца бяха върху приклада и спусъка на картечницата. Още не беше настъпил моментът да действа и той гледаше как каменните отломки летят към центъра на язовира и водата поглъща бента. Макар че Валид държеше хеликоптера във водоравно положение, Ибрахим притискаше раницата между краката си.

Докато хеликоптерът летеше над язовира, видя как един голям камък удари инженера, който се опитваше да излезе от водата. Ударът вероятно не беше достатъчно силен, за да го убие, но това нямаше значение. Само след няколко минути мъжът щеше да бъде мъртъв.