Том Клэнси - Бойни действия

И тогава чу шум като от мотоциклет, който идваше от юг. Обърна се и присви очи. От черния път, виещ се по околните хълмове, не се вдигаше прахоляк. Но въпреки това звукът се усилваше.

Изведнъж монотонният шум се превърна в отличителното бръмчене на хеликоптерен двигател. Мустафа се вгледа в синьото небе. Над язовира често прелитаха любители пилоти, макар че напоследък идваха и доста хеликоптери. Кюрдските терористи се бяха установили около езерото Ван и на изток, в планината Арарат, на границата с Иран. Според предаванията по радиото военните ги следяха от въздуха и понякога ги атакуваха.

Над върховете на дърветата се появи малък черен хеликоптер. После се плъзна над зеления балдахин, раздвижвайки листата.

Докато хеликоптерът се спускаше, слънцето се отрази в предното стъкло и за миг заслепи Мустафа. Бръмченето се чуваше все по-ясно.

— Какво ли правят? — зачуди се на глас той.

И когато слънцето се отмести, мъжът разбра какъв е отговорът на този въпрос, но не можа да предприеме нищо.

Хеликоптерът летеше право към центъра на язовира. Един мъж насочи автомат към Мустафа, а от страната на пилота се показа въртящо се оръдие.

— Онези там са откачили! — извика турчинът, обърна се и хукна по пътя, по който беше дошъл.

Хеликоптерът се намираше на по-малко от двеста метра и се движеше бързо. Мустафа усещаше насоченото към него оръжие, така както закаленият в битките войник чувства опасността. Господ шепнеше в ухото му и страхът свиваше стомаха му.

Без да забавя ход, се хвърли във водата. Докато скачаше, чу, че картечницата започна да бълва смърт. Обувките му се напълниха с вода и натежаха и той се опита да ги развърже, благодарейки на Бога, че му е проговорил.

Белите дробове го заболяха. Очите му бяха отворени и той видя куршумите, които свистяха покрай него. Няколко от тях минаха застрашително близо и мъжът се отказа от опитите да събуе обувките си. Доплува до язовирната стена, вкопчи се в пролуките между камъните и се прилепи до наклонената страна. Спря на повърхността на водата и се обърна по корем. Чу приглушения тътен на оръжията, докато хеликоптерът се спускаше надолу. Язовирът под него се разтресе, но поне там Мустафа беше в безопасност. Зачуди се какво правят помощниците му. Стрелбата не беше насочена към тях и той се надяваше, че са добре. Дано мъжете с хеликоптера не минеха втори път. Не знаеше какво целят с тази атака и започна да се страхува за язовира.

Когато повече не можеше да издържа, той се обърна по гръб и показа лицето си над водата. Пое въздух, но веднага го изпусна, защото нещо го удари с все сила в корема.

Понеделник, 16:35

Шанлъ Урфа, Турция

Майк Роджърс започна да се съмнява, че атаката ще бъде осъществена.

Нападението с дини и естествен тор, за което ги бяха предупредили турските сили за сигурност, вероятно беше измислица. Шестото чувство му подсказваше, че бяха съчинили това, с цел да изпратят Седен да ги шпионира. Не че полковникът беше измамник. Турчинът бе поискал от щаба си да проследят хеликоптера по въздуха. Молбата му мина бързо по съответните канали и сега Военновъздушните сили се подготвяха да изстрелят два изтребителя „Фантом Ф-4“ от една база на изток от Анкара. Онова, което Седен бе казал, напълно съвпадаше с тайно подслушания превод по компютъра.

Разбира се, цялата история можеше да е нагласена, помисли Роджърс с характерния за разузнавача вроден и полезен скептицизъм. Турските сили за сигурност вероятно само искаха да видят как модерните съоръжения в РОЦ ще засекат хеликоптера и фантомите. Може би щяха да съобщят за откритията си на военните в Израел, с който бяха партньори. В замяна за военноморска подкрепа и закупуване на стари турски изтребители израелците вероятно имаха достъп до турското въздушно пространство. Може би си разменяха и сведения. Познавайки възможностите на РОЦ, Тел Авив можеше да му откаже разрешение да действа там. Или да окаже натиск, за да се добере до него. Но първо трябваше да разберат как можеха да го използват.

Ала всичко това нямаше да промени начина, по който Роджърс ръководеше работата. Напротив. Седен едва ли щеше да види нещо важно. Генералът бе изтрил превода на разговора, който полковникът води с щаба на турските сили за сигурност, а „постоянно действащата къртица“ на Мат беше изключена, преди турчинът да пристигне. На пръв поглед възможностите на РОЦ бяха големи, но не революционни. Всъщност Роджърс би се зарадвал на един доклад от Седен до началниците му, че тайните и военната информация на турските сили за сигурност са в безопасност. Това щеше да улесни връщането на РОЦ в Турция и инсталирането му в други страни, членове на НАТО. Както бе казал на Мери Роуз, докато чакаха Седен, информираността даваше големи възможности на един ръководител на екип да измисли подходящ разузнавачески, военен или дипломатически отговор. Опасното беше да те сварят неподготвен.