Том Клэнси - Бойни действия

— Добър ден, госпожице.

Говореше английски със силен акцент, като удължаваше гласните и изяждаше съгласните, както беше характерно за родния му език.

— Добър ден — отвърна тя.

Бяха я предупредили, че турците, дори образованите, само ще се държат любезно с нея и нищо повече. Макар че Турция отдавна бе дала равни права на жените, за много мюсюлмани равенството беше мит. Лиз Гордън, психоложката на Оперативния център, й бе казала: „Коранът повелява жените да закриват главите, ръцете и краката си. Онези, които не го правят, са смятани за грешници“.

И все пак този мъж й се усмихна сърдечно. Изглежда, притежаваше приятен вроден чар.

Полковник Седен се обърна към генерал Роджърс и отдаде чест. Майк отвърна на поздрава му. После Седен направи три крачки към него и му подаде сгънат лист жълта хартия.

— Заповедта ми, сър.

Генералът я прегледа набързо и се обърна към екрана.

— Идвате в подходящ момент. Засекли сме един от вашите хеликоптери… ето тук. — Посочи заострения червен предмет, движещ се в променящата се зелена координатна мрежа.

— Странно — рече Седен. — Военните хеликоптери обикновено летят по два за по-безопасно. Знаете ли откъде е?

— От Мардин.

— Граничен патрул.

— Да, но радистът безуспешно се опитва да се свърже с него. Какви оръжия има на тези хеликоптери?

— Обикновено картечница и странично разположено въртящо се оръдие, генерале. Оръдието е двайсетмилиметрово с въртяща се цев със сто и петдесет снаряда.

— За къде може да се е разбързал? — попита Мери Роуз.

— Не знам — отговори полковникът, без да откъсва очи от екрана. — Натам няма нищо. Никакви военни обекти. А селата са малки и не са стратегически.

— Сигурен ли сте, че в някое от тях няма терористични групи? — попита Роджърс.

— Да. Нито е забелязано някакво раздвижване в района. Наблюдаваме ги внимателно.

— Възможно ли е хеликоптерът да е отвлечен? — попита младата жена. — Някой го скрива и по-късно го използва за различни цели.

— Малко вероятно — отговори Седен. — По-лесно е да се купуват хеликоптери в Русия или в Индия и да се внасят в страната на части.

— На части? — учуди се тя.

— С кораби, по въздух или по суша, сред товарите с машинни части. Не е толкова трудно, колкото може би мислите.

— На всичко отгоре — каза Роджърс — турските военновъздушни сили вече търсят хеликоптера.

— Но не тук, а следвайки първоначалния план на полета — каза Седен.

— Нашият радар ще го открие — рече Мери Роуз. — Скоро ще го намери.

— Очевидно на онези, които са на хеликоптера, не им пука — отбеляза Майк. — Те възнамеряват да го използват сега. Полковник, искате ли да съобщите на военновъздушните сили къде е той?

— След минутка. Предпочитам да им кажа къде се е отправил, отколкото къде няма да бъде, когато пристигнат.

Мери Роуз погледна турския военен. Видя, че Майк направи същото. По изражението му разбра, че генералът си задава същия въпрос като нея: „Заинтересуван ли е Седен да събира информация, или само иска да ни забави?“.

Полковникът наблюдаваше хеликоптера на монитора.

— Възможно ли е да видя по-широко пространство от района?

Роджърс кимна. Докосна едно копче и на екрана се появи увеличена картина на областта. Сега хеликоптерът представляваше малка червена точка.

Турчинът се вгледа в екрана и каза:

— Генерале, мога ли да попитам… Знаете ли какъв е пробегът на хеликоптера?

— Около шестстотин километра. Защо? Какво мислите?

— Единствените възможни мишени са няколкото язовира покрай Ефрат — отговори Седен, посочи реката и сетне проследи течението й през Турция и Сирия. — Язовирите „Кебан“, „Каракая“ и „Ататюрк“. Всичките са близо един до друг.

— Защо биха искали да ги атакуват? — попита Мери Роуз.

— Това е стар конфликт. Според исляма водата е източникът на живота. Много народи се бият заради петрола, но това е нищо. Водата е онова, което кара кръвта да кипи и е причината за проливането й.

— Моите приятели от НАТО ми казаха, че през последните петнайсетина години язовирите от проекта „Велик Анадол“ са болезнена тема. Те позволяват на Турция да контролира водния поток в Сирия и Ирак. И ако не греша, полковник, сега Турция се е впуснала в проект за напояване на Югоизточен Анадол, който ще намали още водните запаси на другите две страни.

— Водите на Сирия ще намалеят с четирийсет, а на Ирак — с шейсет процента.

— И така, някоя група, вероятно сирийци, отвлича турски хеликоптер. Военните недоумяват дали наистина е откраднат, а докато се чудят, те поразяват целта.