Том Клэнси - Бойни действия

През девет процента от времето не попадаше на нищо полезно, след това мълниеносно превключваше на „захранващ режим“. Много хора използваха за кодове рождените си дати или имена на любими романи. Къртицата на Мат светкавично преглеждаше поредици от числа, включващи годините след 1970, когато бяха родени повечето потребители на компютри, и хиляди имена, сред които Елвис, филми, телевизионни сериали и действащи лица, като „2001“, „Междузвездни войни“ и „007“. През около осем процента от времето намираше правилната последователност за пет минути. Прибягваше до „Брутална сила“ само когато се сблъскаше с изплъзващия се един процент.

Мери Роуз засия, когато на монитора се появи досието на полковник Седен, и каза:

— Готово, генерале.

Майк Роджърс се наведе към нея. Брадичката му докосна косите й и той бързо се дръпна. Тя съжали за това. За момент Майк беше само един мъж, а тя — само една жена. Мигът беше неочакван и вълнуващ. Мери Роуз насочи вниманието си към досието.

Четирийсет и една годишният полковник Седен беше изгряваща звезда в турските сили за сигурност. На седемнайсет — две години по-голям от повечето новобранци — той бе станал жандарм в охраната на парламента. След като в едно кафене подслушал разговора на двама кюрди, които заговорничели да отровят голяма пратка тютюн, предназначена за Европа, Седен ги проследил до апартамента им и ги арестувал. След две седмици му предложили пост в турските сили за сигурност. В досието имаше и една строго поверителна информация от командира на Седен. Генерал Сюлейман се опасяваше, че задържането на двамата кюрди не е било случайно. Във вените на майката на Седен течала кюрдска кръв и генералът се притесняваше, че кюрдите с готовност са се жертвали, за да може той да проникне в турските служби за сигурност. Но нищо по-нататък в досието на полковника не говореше за друго, освен за пълна лоялност към турските сили за сигурност и към правителството.

— Разбира се, че досието му ще бъде безупречно — измърмори Роджърс, когато стигна до тази част. — Обикновено не внедряваш къртица и не я караш веднага да започне да шпионира, а чакаш.

— Какво? — попита Мери Роуз.

— Две неща. Или криза, когато отчаяно се нуждаеш от информация, или човекът да се издигне до най-високото ниво на достъп до секретна информация. Тогава къртицата може да вкара други къртици. Германците често са правили това по време на Втората световна война. Внедрявали са само един човек в някои кръгове на британската аристокрация, а после той препоръчвал шофьори или домашни прислужници на лордове, офицери или членове на парламента. Те, разбира се, били германски шпиони, които следели работодателите си и предавали информацията на млекари, пощальони и други хора, купени от германците.

— Господи, не говореше такива неща в часовете по компютърни технологии!

— Това не се учи дори в часовете по история. Много професори се страхуват да не обидят германците — американци, британците — американци или някоя друга група с тире, чиито чувства могат лесно да бъдат наранени.

Мери Роуз кимна.

— Това означава ли, че Седен е свързан с кюрдското нелегално движение?

— Съвсем не. Според турците само около една трета от хората с кюрдска кръв симпатизират на тяхната кауза. Останалите са лоялни на страната домакин. Но въпреки това ще му показваме колкото е възможно по-малко.

Двамата продължиха да четат досието. Седен беше ерген. Майка му беше вдовица и живееше в апартамент в Анкара заедно с неомъжената му сестра. Баща му бил монтажник и загинал в строителна злополука, когато момчето било на седем години. Полковникът беше учил в светско училище в Истанбул. Оценките му бяха отлични. Занимаваше се с вдигане на тежести и бе участвал в Олимпийските игри през 1992. Тогава напуснал училище, за да стане жандарм.

— Няма съпруга и деца — отбеляза Роджърс. — Е, в днешно време това не означава много. Новото са браковете по взаимно съгласие между шпиони. Разузнаването винаги търси самотни вълци.

Мери Роуз изключи досието и попита:

— Защо ни беше това?

— Ами, информирани сме — усмихна се Майк.

— И това е всичко?

— Да. Никога не знаеш кога може да ти потрябва тази информация. Защо не си починем? Ще продължим, след като полковник Седен…

Роджърс млъкна, защото един от компютрите започна да писука тихо, но настоятелно. Сигналът прозвуча два пъти, после замлъкна за секунда, изписука още веднъж и пак млъкна. Сетне повтори схемата.