Том Клэнси - Бойни действия

Въпросът беше дали Худ имаше право да рискува бъдещето на хората, които докладваха пряко на него и можеха да бъдат засегнати от рикошета, за да помогне на един човек.

Сякаш прочела мислите на шефа си, Марта тъжно каза:

— Предполагам, че политиката на Оперативния център е да се грижи за хората, които са доказали своята лоялност, а не за човек, който я е дал безплатно.

— Въпросът не е толкова елементарен, какъвто го правите да изглежда. И двамата знаете това.

Марта често се дразнеше от Худ и от другите в правителството, които правеха всичко, за да изложат на риск кариерата й. Но фактът, че беше амбициозна, невинаги означаваше, че греши.

— Кой е най-добрият ни приятел от Комисията по разследването? — обърна се към нея Худ.

— Зависи — ядосано отговори тя. — Смяташ ли сенатора Фокс за наш приятел?

Сенаторът Барбара Фокс отговаряше за бюджета на Оперативния център. Когато беше по работа в Германия, Худ намери човека, убил преди няколко десетилетия дъщеря й.

— За момента Фокс е наша приятелка — отговори той. — Но както каза Мат, един човек е мишена, а двама са сила. Към кого още можем да се обърнем?

— Към никого. На петима от другите осем члена от комисията им предстои да се явят на избори, а председателят Ландвер е на кръстоносен поход. Ще направят каквото е необходимо, за да се харесат на електората. А това означава, че ще защитят данъкоплатеца, като накажат прахосника. Двамата сенатори, които няма да бъдат преизбрани, са Бойд и Грифит. А те са близки с Лари Речлин.

Худ се намръщи. Речлин, директорът на ЦРУ, не поддържаше Оперативния център. Смяташе, че тази група за управление на кризите е отнела голяма част от неговата задокеанска слава, при това само със седемдесет и осем служители. Барбара Фокс беше единствената, на която можеха да разчитат. Но не се знаеше как щеше да се държи и тя, ако другите членове на комисията и пресата я притиснат. Това можеше да я направи по-твърда или да я принуди да отстъпи.

— И двамата защитихте отлично мнението си — рече той, — но има още нещо, което не мога да пренебрегна. Всички сме замесени, независимо дали го искаме, или не. Струва ми се разумно ние да подемем атаката.

Мат засия. Марта започна да барабани с пръсти по облегалката на стола.

— Марта, познаваш ли добре сенатора Ландвер?

— Не много. Няколко пъти сме се срещали на вечери и празненства. Той е тих и консервативен — точно както пише във вестниците. Защо?

— Ако започне разследване, призовките вероятно ще бъдат изпратени на мен, на Майк Роджърс и на Мат. Но ако ти стигнеш там първа, може да обърнем нещата в наша полза.

— Аз? Защото няма да се осмелят да атакуват една чернокожа?

— Не. Ти си единствената, която не е имала преки контакти с Националната разузнавателна служба. Ти нямаш приятели там. Това те прави подходяща в очите на комисията. Както и най-малко предубеденото длъжностно лице в очите на обществеността.

Марта престана да барабани по облегалката. Худ разбра, че е успял да я заинтересува. Тя наближаваше петдесетте и не искаше да остава до края на живота си в Оперативния център. Доброволните и безпристрастни показания щяха да я представят отлично пред нацията. Това щеше да бъде мотивът й да застане пред комисията. Според Худ, макар каузата им да беше справедлива, изслушванията пред комисията бяха много драматични и ако моментът за поява на сцената и актьорите бяха умело подбрани, поражението можеше да се превърне в победа.

— И какво ще кажа там? — попита тя.

— Истината. И точно това прави тази задача приятна. Ще кажеш на комисията, че от време на време и за много кратки периоди сме монополизирали Националната разузнавателна служба в името на националната сигурност. Стивън Винс е герой, който ни е помогнал да защитим човешките права и живот. Сенаторът Ландвер няма да ни атакува, задето сме казали истината. Ако спечелим него и сенатора Фокс на наша страна и опишем Винс като патриот, комисията ще бъде лишена от част от желания ефект. После ще остане само въпросът как Националната разузнавателна служба ще върне парите, което е ужасно отегчителна процедура. Дори Си Ен Ен няма да го отрази.

Марта замълча за миг, сетне каза:

— Ще си помисля.

На Пол му се искаше да каже: „Ще го направиш“, но тя беше костелив орех и трябваше да се отнася внимателно с нея.

— Следобед ще ми се обадиш ли да кажеш какво си решила?

Марта кимна и излезе.

Стол погледна Худ.

— Благодаря, шефе. Сериозно говоря.