Том Клэнси - Бойни действия

— Привилегирован достъп — поправи я Пол.

— Да — съгласи се Марта. — Ще видим дали Лари Речлин ще го нарече така, когато неговите момчета от ЦРУ свидетелстват, че ние имаме десет пъти повече сателитно време от тях. И какво мислите ще стане, ако Контролната комисия по разузнаването към Конгреса реши да прегледа финансите ни? Невинаги сме правили отстъпки на Националната разузнавателна служба за това време, защото бюджетът не беше наш .

— Регистрирахме целия дълг и внесохме парите в бюджета за следващата година — рече Худ.

— Конгресът ще каже, че сме изхарчили повече от необходимото. И ще дойдат да видят как и защо.

— Ето! — възкликна Стол и плесна с ръце. — Тази заплаха е още по-основателна причина да подкрепим Стив. Нашето бюро е на прицел. Двама души — това вече е обединен фронт. Сила. Ако ще подпомагаме Националната разузнавателна служба, Конгресът може да се откаже да се занимава с нас. Особено ако няма заплаха, че националната сигурност ще пострада.

Марта погледна Худ.

— Откровено казано, Пол, някои от онези представители с радост ще запретнат ръкави и ще направят ревизия на цялата национална сигурност. Знаеш ли какво чувам от приятелите ми в Конгреса, след като Майк Роджърс спаси Япония от ядреното оръжие на Северна Корея? «Защо ще плащаме, за да пазим Япония от тероризъм?» А останалите говорят: «Хубава работа, но как не разбрахте за заговора, преди да е стигнал толкова далеч?». Същото е и с бомбата в нюйоркския тунел. Намерихме извършителя, но от Капитолийския хълм искаха да разберат защо нашите разузнавателни източници не са знаели какво ще стане и не са го предотвратили. Не, Мат. Може да потънем, ако започнем да клатим лодката.

— Не искам да клатите нищо. Само хвърлете на човека спасителен пояс.

— Може самите ние да се нуждаем от спасителен пояс.

Стол вдигна ръце, сякаш се канеше да възрази, после ги пусна.

— Това ли е най-доброто, което можем да направим за нашия верен приятел? Да го оставим сам да се справя? По дяволите, Пол, това ли ще се случи с мен, с Марта или с някой друг от Оперативния център, ако загазим?

— Би трябвало да ме познаваш по-добре.

— Както и да е, случаят е различен — отбеляза Марта.

— Защо? — попита Матю. — Защото получаваме заплати оттук, а не от друго място?

— Не — хладно отговори тя. — Защото хората, ръководещи Оперативния център, трябва да одобрят онова, заради което си загазил. Ако е било грешка, понасяш последствията. Бихме си го заслужили.

Той погледна Марта, сетне отново Худ.

— Извинявай, Пол, но Марта е тук, защото Лоуел не е в града. Ти искаше юридическо мнение и тя ти го даде. А сега аз искам морална присъда.

— Да не искаш да кажеш, че спазването на закона е неморално? — запита го тя, а големите й кафяви очи пламнаха.

— Съвсем не. Подбирам думите си много внимателно. Само казах, че си дала юридическо мнение.

— Моралната ми присъда би била същата — изсумтя Марта. — Онзи човек е сбъркал. Ние не сме. Ако ще му бъдем изтривалка, някой любопитен журналист ще наблюдава под лупа следващата ни операция. Защо да рискуваме?

— Защото това е правилният избор — заяви Матю. — Мислех, че тук, в разузнаваческото съсловие всички сме братя и сестри. И едва ли бих вдигнал червено знаме, ако Пол или особено ти, една чернокожа…

— Афроамериканка — твърдо го прекъсна тя.

— … трябва да бъдете разпитани от следователите от Конгреса и им кажете, че добрите дела на Винс натежават над лошия избор, който е направил с предварителното финансиране. Господи, той не е прибрал парите в джоба си. Всичките са отишли в хазната на Националната разузнавателна служба.

— За негово съжаление националният дълг леко се е повишил заради онова, което е направил. И данъкоплатците трябва да се бръкнат за лихвата. Държавата сигурно е изпаднала в затруднение с около осемдесет милиона заради неговото творческо счетоводство.

— Той е използвал парите, за да си свърши по-добре работата — изсъска през зъби Стол. — Служил е на данъкоплатците.

Худ погледна голямата си празна чаша, докато леко барабанеше с пръсти по нея. Вкъщи съпругата му разрешаваше само еднакви чашки за кафе. Тази беше лично негова — стара рекламна чаша на лосанджелиските «Овни», подарена му от полузащитника Роман Гейбриъл по време на един благотворителен мач на ветераните.

И Оперативният център беше негов. Трябваше да се грижи за него и да го защитава. Да го накара да работи. Стивън Винс му помогна да осъществи това. С неговата помощ Оперативният център спаси много хора и защити цели нации. А сега Винс се нуждаеше от помощ.