Том Клэнси - Бойни действия

Ибрахим избърса потта от челото си. Непрекъснато се потеше — както от жегата, така и от нерви. Всички документи бяха изготвени въз основа на фалшиви свидетелства на раждане. Името Валид беше известно на турците. Но не и лицето му. Ако беше разбрал кой е, сирийският граничар веднага щеше да го арестува.

Турчинът се обади по телефона и прочете имената от паспортите. Ибрахим изпита омраза към него. Това беше един незначителен служител, който се държеше така, сякаш пазеше Небесния свод. Турците нямаха чувство за мярка.

Насочи вниманието си към въоръжения часови. От съвещанията знаеше, че ако някой е търсен от властите или изглежда подозрително, граничарят ще го застреля, а партньорът му ще настъпи един бутон, с който ще сигнализира на патрулния щаб, намиращ се на осем километра по-нататък. Там имаше и готов хеликоптер с картечница, който щеше да излети незабавно.

Сирийските граничари нямаше да пристъпят към действие, освен ако не стрелят по тях. Те нямаха пълномощия на турска територия.

Ибрахим се бе отпуснал на седалката и не откъсваше очи от кадилака. От дясната му страна, между вратата и седалката, имаше метална кутия със сълзотворен газ. Ако Валид дадеше сигнал, той щеше да бъде готов.

Дребният турчин затвори вратата на будката и се върна при колата. Леко се поклони и разгърна паспортите като картоиграч, показващ печеливша ръка.

— Разрешена ви е двайсет и четири часова виза. Щом приключите с посещението си, трябва да се върнете през същия граничен пункт.

— Добре — каза Валид. — Благодаря.

Граничарят им върна паспортите. После спря втората кола. Пак отиде в будката, вдигна бариерата и направи знак на Валид да мине. Сетне отново спусна бариерата.

Доджът се приближи до него. Валид спря зад бариерата.

— Тръгвай! — извика граничарят. — Те ще ви настигнат.

Валид подаде лявата си ръка през прозореца, вдигна я и я размаха.

— Добре — рече и прибра ръката си.

В същия миг Ибрахим и пътниците в първите две коли се наведоха през прозорците, махнаха предпазителите на малките метални цилиндри и ги хвърлиха към будката. Дребният турчин посегна към пистолета си, а другият откри огън в гъстия оранжев дим. Валид превключи на задна скорост, мина през бариерата и блъсна будката. Постройката се разклати и стрелбата спря, но само за миг. След секунда шофьорът на средната кола извади пистолет «Макаров» и започна да стреля, псувайки турците.

През сгъстяващия се сълзотворен газ Ибрахим видя как единият граничар падна. Сетне отново започна да стреля, макар че будката беше килната на една страна и изпълнена с дим. Другата кола се придвижи няколко метра напред, превключи на задна скорост и пак блъсна граничния пункт. Този път постройката се прекатури.

От втората кола слязоха двама мъже, които носеха противогази. Те изчезнаха в разстилащия се оранжев облак и той чу още няколко изстрела. После всичко утихна.

Ибрахим погледна към сирийските граничари. Бяха се скрили в будката си, но не стреляха.

След като се увери, че двамата турци са мъртви и благодари на Аллах за победата, водачът се върна в колата си и направи знак на караваната да тръгне.

Навлизайки в Турция, младият мъж изпита някакво парещо предчувствие в стомаха. Нещата ставаха необратими.

— Хвала на Аллаха — тихо и неволно промълви той, сетне извиси глас. — Хвала на Мохамед, мир Нему!

Махмуд не каза нищо. Потта се стичаше от слепоочията по смуглите му скули и надолу, към стиснатите устни. Спътниците му на задната седалка мълчаха.

Ибрахим наблюдаваше колата на Валид. След две минути кадилакът отби от пътя и навлезе в пустинята. Доджът и фордът го последваха, разпръсквайки пясък, докато се насочваха на запад. След по-малко от сто метра автомобилите затънаха в пясъците. Мъжете слязоха.

Двамата братя махнаха седалките и извадиха фалшивия под на багажника, а другите мъже бързо и съсредоточено се заловиха за работа.

Понеделник, 14:47

Мардин, Турция

„Хюс 500Д“ е изключително тих хеликоптер, което се дължи на заглушителите, монтирани на двигателя „Алисън 250-С20В“. Малката Т-образна конструкция осигурява стабилност при всички скорости, както и голяма маневреност. На предната седалка има място за един пилот, а на задната — за четирима пътници, като се добави двайсетмилиметровото оръдие и картечницата петдесети калибър. Хеликоптерът беше идеално средство за граничен контрол.

Когато във военновъздушната база в Мардин прозвуча тревожният сигнал на граничаря на север от Ел-Камишли, пилотът и помощникът му обядваха. Вече бяха летели веднъж — на едночасовия си сутрешен патрул. Следващата обиколка беше в четири следобед. Но двамата мъже посрещнаха радостно сигнала. След като правителството стъпи на врата на кюрдите, положението стана толкова спокойно, че летците започнаха да се опасяват, че ще „ръждясат“. Двамата си размениха усмивки, вдигнаха палци и след пет минути се понесоха във въздуха.