Том Клэнси - Бойни действия

— Дрън-дрън. Ще се чувстваш нещастен като мен. Виж какво, хайде да не броим пилците, преди да е дошла есента. Ако Хокинс отърве затвора, може би това ще намали напрежението.

— Вероятността е малка.

— Но съществува — каза Стол и погледна часовника в долния десен ъгъл на екрана. — В седем и трийсет трябва да се срещна с шефа, за да му обясня как действа Оперативният център. Защо не вечеряме заедно днес? За сметка на Оперативния център.

— Обещах на съпругата си да я заведа на ресторант.

— Чудесно. Ще дойда да ви взема. В колко часа?

— Седем?

— Идеално.

— Съпругата ми очаква вечеря на свещи и да се държим за ръцете. Ще ме убие.

— Така ще спести неприятностите на Ландвер. Ще се видим в седем.

Матю затвори. Беше разтревожен. Разбира се, Винс му бе предоставил достъп до Националната разузнавателна служба, но Оперативния център бе претърпял криза, за да оправдае това. И какво значение имаше дали Оперативният център, тайните служби или нюйоркската полиция се нуждаеше от помощ? Всички бяха в един кюп.

Стол се обади на помощника на Худ. Бенет му каза, че шефът току-що е пристигнал. Представителният млад технически отговорник изпи чая, дояде набързо кифлата и излезе от кабинета си.

Понеделник, 14:30

Ел-Камишли, Сирия

Ибрахим спеше, когато колата спря.

— Пусни ме… Пусни ме… — извика той.

После изведнъж се събуди и се огледа. Юсуф и Али още играеха карти на задната седалка. Очите на Ибрахим се спряха на овалното смугло лице на брат му, което беше обляно в пот. Махмуд гледаше в огледалото за обратно виждане и сухо каза:

— Добър ден.

Ибрахим махна слънчевите си очила, потърка очи и с видимо облекчение каза:

— Махмуд.

— Да — леко се усмихна брат му. — Аз съм. Кой искаше да те остави на мира?

— Не знам. Някакъв мъж. Не видях лицето му. Бяхме на пазара и той искаше да ме заведе някъде.

— Вероятно да видиш някой нов автомобил, самолет или нещо друго. „Приятелю Ибрахим, аз съм вълшебник и ще те заведа където поискаш. Само кажи. Искаш ли да се запознаеш с една красива млада жена, която да ти стане съпруга?“ „О, благодаря ти, вълшебнико, но ако имаш някоя моторница или компютър, ще ми достави огромно удоволствие да се запозная с тях.“

Младият мъж се намръщи.

— Къде пише, че човек не може да се радва на скоростта, мощта и машините?

— Никъде, братко.

Махмуд се обърна и се вторачи в огледалото за обратно виждане.

— Нямам нищо против жените — продължи Ибрахим, — но те обичат деца, а аз — не. Ето защо винаги стигаме до задънена улица. Разбираш ли?

— Да. Но ти не ме разбра. Аз имам съпруга. Виждам я веднъж седмично. Прекарваме една страстна нощ. Сутрин целувам спящите деца и отивам да работя при Валид. Доволен съм.

— За теб това е достатъчно, но когато ми дойде времето, аз искам да бъда по-добър съпруг и баща от теб.

— Ако намериш жена, която иска и се нуждае от това, ще бъда много щастлив за теб.

— Благодаря — рече Ибрахим, прозя се и енергично разтърка очите си.

— Моля — отговори Махмуд, присви очи за миг, докато се взираше в огледалото за обратно виждане, и после отвори вратата. — А сега, Ибрахим, ако си прогонил съня, виждам, че нашите братя идват.

Ибрахим погледна двете коли, които ги изпревариха и спряха встрани от пътя. Автомобилите бяха големи и стари — «Кадилак» и «Додж». Зад тях се виждаха първите ниски каменни сгради на Ел-Камишли — неясни сиви очертания, трепкащи в горещия следобед.

Братята и двамата им спътници слязоха от колата. Докато вървяха, един «Боинг 707» мина ниско над главите им, приземявайки се на близкото летище. Двигателите изреваха силно и продължително над равните пустеещи земи. От кадилака слязоха трима мъже, а от доджа — четирима. Всички, с изключение на единия, бяха гладко избръснати и облечени в джинси и закопчани догоре ризи. Изключението беше Валид Ал-Назри. Той имаше брада и широка роба, също като на Пророка. Седмината идваха от Ракка, който се намираше в югозападния ъгъл на Ал-Гезира, на брега на Ефрат. До известна степен отчайващото положение на тяхната някога плодородна земя бе накарало Валид да стане активист в движението. А обаянието и убедителността на новоизбрания им водач, командира Каяхан Сиринер, поддържаше духа на Валид и на останалите.

Седмината кюрди поздравиха новодошлите със сърдечни прегръдки, усмивки и традиционното „Al-salaam aleikum“, „Мир вам“. Ибрахим и приятелите му отговориха със същото. Но радушните поздрави скоро отстъпиха място на работата.