Том Клэнси - Бойни действия

Изпи кафето, изпитвайки съжаление, че последната глътка не е вкусна като първата. Нито от кафето, нито от живота. Стана, остави чашата в миялната машина, грабна шлифера си и излезе.

Подкара колата по югоизточната част на Вашингтон, окръг Колумбия, и се отправи към щаба на Оперативния център, който се намираше във военновъздушната база «Андрюс». Справи се с уличното движение, което вече беше претоварено с камиони, мерцедеси и множество куриерски микробуси, втурнали се да изпълняват сутрешните доставки. Зачуди се колко ли хора разсъждават като него и проклинат уличното движение, и колко от тях се наслаждават на шофирането, утрото и забавната музика.

Пусна касетата с испанска циганска музика — любов, която бе наследил от родения си в Куба дядо. Колата се изпълни с лирични напеви, чиито думи не разбираше. И докато музиката го караше да забрави всичко, той за пореден път се опита да запълни празнотата в живота си.

Понеделник, 07:18

Вашингтон, окръг Колумбия

Матю Стол ненавиждаше традиционните етикети за такива като него. Мразеше ги почти колкото вечните оптимисти, неразумно високите цени на програмните продукти и кърито. И непрекъснато казваше на приятелите и колегите си от Масачузетския технологичен институт от дните му на вундеркинд — прозвище, срещу което нямаше нищо против, че не е компютърен досадник, а технонаркоман.

— Смятам се за техноследовател — каза той на Пол Худ и Майк Роджърс, когато се яви на интервю за работа като отговорник по поддръжката.

— Моля? — попита Худ.

— Изследвам технологиите — хрисимо поясни. — Аз съм като Мериуедър Луис 1 1 Американски изследовател (1774 — 1809). — Б.пр. , само че ми трябва одобрение от Конгреса на стойност двайсет и пет хиляди долара, за да открия обширни технологични територии. Надявам се, че ще доживея до трийсет и пет години, но човек никога не знае.

По-късно Худ призна пред Стол, че неологизмът му се е сторил сълзливосантиментален, но ученият не се обиди. От първата им среща разбра, че „Свети Пол“ няма буйно въображение, нито чувство за хумор. Беше сръчен, умерен и забележително интуитивен. Но генерал Роджърс беше любител на историята и бе спечелен от споменаването на Мериуедър Луис. И двамата признаха, че няма начин да пренебрегнат квалификацията на Стол. Той беше първенец на Масачузетския технологичен институт, при това с успех, който не беше постиган от две десетилетия. Корпоративна Америка енергично го бе ухажвала и го беше спечелила за известно време, но той се умори да осъвременява лесни за програмиране видеорекордери и сложни сърдечни монитори на уреди за физически упражнения. Жадуваше да работи с модерни компютри и сателити и искаше такава изследователска работа и финансиране, каквито частните предприятия не можеха да осигурят.

Освен това желаеше да работи с най-добрия си приятел и съученик Стивън Винс, който оглавяваше Националната разузнавателна служба към правителството. Именно Винс му уреди да се кандидатира в Оперативния център. За ужас на колегите си от ЦРУ, ФБР и Министерството на отбраната той предостави на Стол и сътрудниците му и достъп до източниците на Националната разузнавателна служба. Но те така и не успяха да докажат, че Оперативния център прибира лъвския пай от сателитното време. Ако го бяха направили, бюрократичният рикошет щеше да бъде жесток.

Винс влезе във връзка със Стол в Оперативния център и с Роуз Мохали в Турция, за да се увери, че информацията, идваща от Регионалния оперативен център, е точна. Визуалните образи, предавани от шпионските сателити, не бяха така подробни като онези в Националната разузнавателна служба. Подвижното оборудване осигуряваше по-малко от половината от хилядата линии на мониторите на разузнаването. Но те пристигаха бързо и точно, а подслушаните разговори по клетъчните телефони и факсовете бяха като онези, които се получаваха в Националната разузнавателна служба.

Стол пусна последния тест, благодари на Мери Роуз и й каза, че може да действа. Младата жена благодари на него и на Стивън и прекъсна сигурната сателитна връзка. Винс остана на линията.

Матю отхапа от сусамената кифла, отпи от билковия чай и въздъхна:

— Господи, обожавам понеделнишките утрини. Отново съм впрегнат в хамута на откритията.

— Много добре го каза — призна Стивън. — Сглобяваме пет-шест от тези неща, инсталираме ги в самолети и кораби и в света не остава кътче, което да не можем да наблюдаваме.