Том Клэнси - Бойни действия

— Тогава аз щях да застрелям турците — каза Валид и отвори вратата на пилотската кабина.

Преди да влезе, протегна ръка към радиопредавателя.

Ибрахим заобиколи от другата страна и се приготви да изключи прожектора на хеликоптера. Останалите хукнаха към тях. Валид кимна и двамата натиснаха копчетата едновременно. В Мардин турците щяха да предположат, че хеликоптерът внезапно е изгубил мощност и е паднал. Спасителните усилия щяха да бъдат съсредоточени по пътя на полета.

— Турците не ме безпокоят — рече Ибрахим. — Обмислили сме всяка подробност на тази операция. Аз ремонтирах хеликоптерите, а ти ги вдигна във въздуха. Но никой от нас не очакваше това.

— Винаги възниква нещо непредвидено — подчерта водачът и се качи в пилотската кабина.

— Така е. Но ние трябваше да проучим тази вероятност.

— Именно затова я пренебрегнахме — озъби се Валид. — Това беше предупреждение. Казано е: „Не наказваме един народ, докато не изпратим апостол, който да ги предупреди“. И ние бяхме предупредени.

Ибрахим се замисли върху думите му. Останалите мъже дойдоха. Трима от тях прегърнаха другите и им пожелаха късмет. После се върнаха в колите и потеглиха обратно към Сирия. Картечницата на хеликоптера беше зад гърба им и сирийските граничари ги пуснаха, без да задават въпроси. Нямаше да помогнат и на следователите от Дамаск и от Анкара, защото се страхуваха от възмездие.

— Сега вече не трябва да гледаме назад — каза Валид на тримата мъже в хеликоптера, — а само напред. Вторият патрулен хеликоптер ще бъде тук след по-малко от десет минути. Готови ли сме?

Той погледна през рамо.

Махмуд чакаше радиста Хасан. От колата бяха разтоварили допълнителни контейнери с гориво и една раница, която носеха много внимателно. Ибрахим се настани на седалката и я сложи между краката си. Брат му също се качи.

— Готови сме — каза той и затвори вратата.

Без да пророни дума, Валид провери уредите и започна да издига хеликоптера във въздуха. След малко отлетяха.

Ибрахим наблюдаваше как пустинята се отдалечава от тях. Пътят се превърна в дантела с кръпки от асфалт, засипани с пясък, и кръвопролитието долу стана още по-безлично. Той се обърна към слънцето. Лъчите му проникваха през предното стъкло и изгаряха лицата на пътниците.

«Така, както ще изгорим турците в опит да запазим своя живот» — помисли младият кюрд.

Валид имаше право. Бяха допуснали грешка в изчисленията, но само една. Ала щяха да изпълнят мисията си. Сега трябваше да гледат към следващата, по-голямата цел. Към едно приключение, което щеше да бъде отпразнувано в цялата кюрдска общност. Към един акт, който щеше да принуди света да обърне дългоочакваното внимание на тяхното тежко положение.

Към началото на края на установения ред в света.

Понеделник, 7:56

Вашингтон, окръг Колумбия

— И аз не съм доволен от цялата тази история, Мат — каза Пол Худ и допи първото си кафе в Оперативния център. — Стивън Винс е добър наш приятел и аз бих искал да му помогнем.

— Тогава да го направим — отвърна Стол, който седеше на дивана вляво от вратата и нервно потропваше с крак. — По дяволите, ние сме тайни агенти. Да отвлечем човека и да му дадем нова самоличност.

Худ се намръщи.

— Очаквам сериозни предложения.

Матю гледаше към Пол, вместо към отговорника по политическите и икономическите въпроси Марта Макол, която седеше от лявата му страна. Тя беше скръстила ръце, а на лицето й бе изписано недружелюбно изражение.

— Добре, не знам какво да направим — призна той. — Но хрътките от Капитолийския хълм ще дойдат на работа след около деветдесет минути. Дотогава можем да предприемем нещо. Да съставим списък на мисиите, в които Стивън ни е помогнал. Или да доведем хора, чийто живот е спасил. Господи, това би трябвало да се брои за нещо.

— Не и ако спасените хора не са по-голямата част от гласоподавателите.

Марта кръстоса дългите си крака.

— Мат, оценявам лоялността ти. Но напоследък предварителното финансиране е предмет на горещи дебати. А Стивън Винс взимал пари от един проект и ги е влагал в друг.

— Защото е знаел, че вторият проект ще бъде необходим за националната сигурност. Не се е обогатил лично.

— Няма значение — заяви тя. — Нарушил е правилата.

— Правилата са глупави.

— Това също няма значение. Откровено казано, най-доброто, за което можем да се надяваме, е никой от комисията да не реши да разследва Оперативния център за неправомерен достъп до информацията на Националната разузнавателна служба.