Том Клэнси - Бойни действия

За разлика от много „ветерани“, които предпочитаха старите методи на работа, Мери Роуз знаеше, че четирийсет и няколко годишният Роджърс харесва това ново предизвикателство. Той обичаше новите идеи и методи почти колкото неизчерпаемия си запас от стари афоризми. И рано тази сутрин, когато се настаниха по местата си, той с младежки ентусиазъм заяви: „Самюъл Джонсън е казал: „Светът още не е изчерпан. Дано утре да видя нещо, което не съм виждал досега“. И аз очаквам това с нетърпение, Роуз“.

Монтирането на „постоянно действащата къртица“ на Мат й отне само петнайсет минути. Когато я зареди на компютъра и пусна диагностиката, Роджърс я помоли да проникне в компютърния файл на турските сили за сигурност. Искаше да научи повече за полковник Неджат Седен, човекът, когото изпращаха да работи с тях. Роджърс смяташе, че Седен несъмнено е изпратен и да ги наблюдава, макар че бе очаквал този начин на шпиониране. Самият той следеше и турците, и сирийците. Израелците вероятно също ги наблюдаваха, а ЦРУ следеше тях. Според Майк нямаше начин турците да не шпионират Регионалния оперативен център.

Но Мери Роуз подозираше, че в молбата му се съдържа нещо повече. Генералът държеше да знае какво представлява човекът, с когото щеше да работи. Докато седеше до него в кабината на С-141А, който ги докара в Турция, тя откри едно от качествата на Майк Роджърс. Той не обичаше да бъде обграден от хора, макар и врагове, които не бяха отдадени на работата си като него.

Младата жена се раздвижи неспокойно на мястото си, докато подаваше команди на компютъра. Тъй като столовете на колелца издаваха познат и характерен звук, седалките в РОЦ бяха заковани за пода. По време на проектирането главният инженер Харлан Белок, възпитаник на Йейл, бе казал: „Подвижните столове биха ни издали на шпионите. Би било много странно от един микробус с археолози да се чува скърцане на канцеларски мебели“.

Мери Роуз проявяваше разбиране. Но от това алуминиевите седалки не ставаха по-удобни. Освен това й липсваше слънчевата светлина. Всички прозорци в задната част на микробуса бяха затъмнени. Вътрешността беше разделена на две с армирани стени с малък отвор в средата. Стол настоя за тази предпазна мярка, защото множество съвременни шпиони имаха специални уреди за разузнаване. Тези портативни приемници отчитаха електромагнитната радиация, излъчваща се от компютърния монитор, и позволяваха на шпионите да следят от разстояние екраните.

„Може би трябваше да стана командос от „Страйкър“ — помисли си тя. Физическа подготовка, спортуване, алпинизъм и плуване в академията на ФБР в Куантико, Вирджиния. Приятен загар на кожата. Но трябваше да признае, че слънчевите бани през почивните дни й бяха достатъчни и твърде много обичаше компютрите и съвременната технология. „Ето защо престани да се оплакваш и извърши програмирането, млада госпожице“ — каза си.

Хубавите й дълги кестеняви коси бяха прибрани на кок, за да не й пречат, докато работи с клавиатурата. Лешниковите й очи бяха нащрек, а устните — стиснати, докато вкарваше къртицата на Мат в щаба на турските сили за сигурност. Там като съвършен малък шпионин къртицата се наместваше в програмите и предаваше информацията на компютъра в РОЦ.

— Браво, момчето ми! — възкликна Мери Роуз, а раменете и тънките й устни леко се отпуснаха.

— Все едно говориш на някой от конете на баща си — ухили се Роджърс.

Баща й, Уилям Р. Мохали, беше издател на списания и притежаваше няколко от най-хубавите състезателни коне в Лонг Айланд. Надяваше се, че единственото му дете ще се състезава за него. Но когато на шестнайсет години Мери Роуз стана метър шейсет и осем и продължи да расте до метър седемдесет и шест, тази вероятност намаля. Но тя не съжаляваше. Ездата беше едно от любимите й занимания и не искаше да я превръща в професия.

— Наистина имам чувството, че се състезавам — каза тя. — Мат и немските му партньори са заредили със скорост този модем.

Присвоявайки името на файла, къртицата проникна в системата. Намери информацията, която търсеше, записа я и я изпрати, после се отърва от придобитото си име и напусна програмата. Докато излизаше, файлът, който временно бе изместила, се върна на мястото си — всеки излизащ бит от къртицата се заменяше от един бит от оригиналната програма, за да не бъде регистрирана промяна в наличната памет и цялата процедура продължи по-малко от две минути. Ако по време на операцията някой потърсеше файла, в който къртицата временно се бе „превърнала“, модемът на Мат бързо възстановяваше оригиналната програма и се представяше за някой друг файл или задържаше процеса на предаване на информацията. Къртицата беше по-съвършена от атакуващите програми „Брутална сила“, използвани от повечето компютърни фанатици. Вместо да се опитва да разгадае паролата, което би отнело часове или цели дни, модемът на Мат проникваше направо в „кофите за боклук“, за да намери изхвърлените кодове. Незабележима в компютърното сметище, къртицата търсеше бързо и обикновено намираше повтарящи се комбинации от числа, които й даваха ключ към действащите програми.