Том Клэнси - Бойни действия

Също като полярните райони пустинята можеше да бъде взета под наем, но не и купена, ала за разлика от тях, където ледът можеше да бъде разтопен, за да се снабдят хората с вода, и имаше относително стабилна основа за строеж, пустинята имаше различни настроения — ту гореща, ту хладна. Силно ветровита в един миг и напълно спокойна в следващия. За разлика от Арктика и Антарктика тук пътниците не слизаха от кораба или самолета и не се придвижваха във вътрешността, за да правят снимки. Още от древни времена, когато кервани с камили минавали по тези места, човекът идвал в пустинята само за да я прекоси. И там, в онези високи и сухи земи, където пръстта е не само песъчлива, но изсъхнала, пътуването се измервало в метри, а не в километри. Прекосяването на пустинята изисквало късмет и издръжливост.

Благодарение на радиовръзките и моторните превозни средства пътуването през пустинята или по мъртвите турски полета вече не беше убийствено както до началото на настоящото столетие. Но все още имаше поразително изолирани места. След половин час пътуване с мотоциклета на Седен Роджърс забеляза, че дори насекомите намаляха и после изчезнаха. Генералът се наведе над големия „Харли“. Вятърът рошеше прошарената му коса и блъскаше раменете му. Той погледна малкия компас, монтиран на контролното табло точно под тахометъра. Бяха се отправили към мястото, където хеликоптерът бе видян за последен път. Движеха се по периметъра на наводнението. Майк погледна часовника си. След двайсетина минути щяха да пристигнат.

Слънцето бе слязло ниско над хълмовете, а червеникавата му светлина избледняваше. След няколко минути небето се изпълни със звезди.

Полковник Седен се обърна и извика:

— Наближаваме равнините. След този район има черни пътища. По тях не минават превозни средства, но поне не са толкова неравни.

Това бяха първите думи, които бе произнесъл, откакто тръгнаха. Роджърс беше доволен, защото също не обичаше да говори много.

— И в бурно море е същото — отбеляза той.

— Можете ли да повярвате — каза Седен, — че преди да се зазори, температурата в тази област спада почти до нулата? От октомври до май пътищата често са затворени поради снегове!

Майк знаеше това от информацията, която беше прочел. В тази част на света не се променяше само едно. Не беше пустинният вятър, пясъците или границите, нито местните и международните играчи, превърнали Близкия Изток в свой терен, а религията и онова, което хората бяха готови да направят за нея. От времето на управляваните от свещеници шумери, чиято държава процъфтявала през петото хилядолетие преди Христа, хората тук бяха готови да се бият заради религиозните си убеждения, да избиват човешки същества и животни и да умират за нея.

Роджърс разбираше това. Католик по рождение, вярваше в божествения произход на Исус. И той би убивал, за да защити правото си да почита Бога по свой начин. За него това не беше по-различно от борбата, убиването и проливането на кръв в името на националното знаме и на любимата му родина. Да нанася удари заради честта. Но той не беше фанатик. Никога не би покръстил някого насила.

Хората тук бяха различни. В продължение на шест хиляди години те бяха изпратили милиони човешки същества в отвъдния свят, населен от стотици божества. Нищо нямаше да ги промени. Най-доброто, на което Роджърс се надяваше, идвайки тук, беше да се бори, за да ограничи кръвопролитията.

Седен превключи скоростите, когато започнаха да изкачват хълма. Майк наблюдаваше яркия лъч на фара, който се стрелкаше насам-натам по черния път. За разлика от областта, която току-що бяха прекосили, тук имаше скали и ниски храсти.

— Този път — каза Седен — ще ни изведе право на…

Преди Роджърс да чуе изстрела, тялото на полковника потрепери за миг, после се отпусна назад и блъсна Майк. Мотоциклетът се преобърна. Роджърс падна на пътя и се претърколи няколко метра. Турчинът успя да се задържи, докато мотоциклетът се тътреше на една страна в продължение на няколко метра, после се изплъзна.

Дясната страна на Майк пламтеше. Ръката и кракът му бяха изранени от камъните по пътя. Фарът на мотоциклета ги осветяваше. Роджърс видя, че Седен не мърда.

— Полковник? — тихо извика.

Турчинът не отговори. Въпреки болката генералът се надигна на лакът и започна да пълзи. Искаше да отмести турчина от пътя, преди някое превозно средство да е прегазило и двамата. Но преди да стигне до него, усети пистолет в тила си. Застина, когато по пътя изскърцаха ботуши. Двама мъже се наведоха над Седен.