Том Клэнси - Бойни действия

— Кой може да ги обвини? — попита Линкълн. — Били са разстрелвани, обгазявани в домовете си и екзекутирани без съд.

— Чакай малко, Ав — рече Бъркоу. — Много от кюрдите са терористи.

— И много не са — възрази му той.

Съветникът не му обърна внимание и продължи:

— Лари, каква беше онази история в сирийската флота миналия месец?

Лари Речлин, директорът на ЦРУ, кръстоса ръце на масата.

— Сирийците свършиха отлична работа, за да я потулят от пресата, но кюрдска къртица уби един генерал и двама адютанти. Когато го заловиха, друга кюрдска къртица взе за заложници съпругата и двете дъщери на генерала и поиска да го освободят. Но вместо това му изпратиха главата на генерала. Докато всичко свърши, съпругата на генерала, дъщерите му и двама сирийски спасители загинаха.

— Щом турците тероризират кюрдите — попита президентът, — защо къртицата е предала сирийците?

— Защото сирийският президент стигнал до правилното заключение, че въоръжените му сили са пълни с кюрдски къртици. Някои заемат високи постове. Заклел се е да ги изгони.

На лицето на Линкълн се изписа възмущение.

— Стив, Лари, какъв е смисълът на всичко това?

— Смисълът е, че не можем да започнем да роним крокодилски сълзи за кюрдите — отговори Бъркоу. — В миналото се държахме твърде добре с тях. Но те стават все по-войнствени и безмилостни. Пък и имат бог знае колко много къртици сред турските военни. Намесим ли се в тази история, къртиците може да стигнат до поверителната информация на НАТО.

— Всъщност нещата могат да бъдат и по-лоши — каза Ванзант. — Кюрдите имат много симпатизанти сред ислямските фундаменталистки партии в Турция. Индивидуално или заедно, онези кюрди и техните съмишленици може да се възползват от суматохата покрай една война и да се опитат да отхвърлят светски настроените управници и в двете правителства.

— От хаоса се ражда още по-голям хаос — обади се Линкълн.

— Точно така — съгласи се Ванзант. — Вън лошата демокрация. Да влезе религиозното потисничество.

— Вън Съединените щати — добави Колон, министърът на отбраната.

— „Вън“ не е най-точната дума в случая — каза шефът на ЦРУ. — Стив има право за парите. Ще ни преследват не само в Турция, но и в Гърция. Забравихте афганистанските борци за свобода, на които помогнахме да се въоръжат и да се обучат, за да се бият със Съветския съюз. Много от тях сега са с ислямските фундаменталисти. Водачът им е шейх Сафар Ал-Аудах, сириец, един от най-радикалните духовници в района.

— Господи, бих искал да видя как някой изритва онзи негодник! — възкликна Стивън Бъркоу. — Речите му по радиото са изпратили с еднопосочен билет в Израел много хора с бомби, скрити в крачолите.

— Последователите му в Турция и особено в Саудитска Арабия са много силни — продължи Речлин, — и станаха още по-силни, откакто лидерът на ислямската партия Неджметин Ербакан стана министър-председател на Турция през лятото на 1996. По ирония на съдбата не целият радикализъм има нещо общо с религията. Радикалните промени отчасти са свързани с икономиката. През осемдесетте години, когато Турция премина от относително затворена пазарна икономика към глобална, забогатяха само шепа хора. Другите останаха бедни, дори обедняха още повече. Такива хора лесно стават поддръжници на всякакви идеи.

— Фундаменталистите и големите градски прослойки са естествени съюзници — отбеляза Ав Линкълн. — И двете са малцинства и искат нещата, които притежават богатите светски водачи.

— Лари — намеси се президентът, — ти спомена Саудитска Арабия. Какво ще направят другите страни в региона, ако напрежението между Турция и Сирия нарасне?

— Най-големият въпрос са израелците — отговори Речлин. — Те гледат много сериозно на спогодбата за военно сътрудничество с Турция. От две години Израел провежда учебни полети от въздушната база „Акинджи“ край Анкара. Освен това постепенно заменят турските сто шейсет и четири изтребителя „Фантом Ф-4“ с по-усъвършенстваните „Фантом 2000“.

— Имайте предвид — изтъкна Колон, — че израелците не правят това само от добри чувства. Платиха им шестстотин милиона долара, за да го сторят.

— Точно така — потвърди Речлин. — Но при една евентуална война Израел ще продължи да доставя в Турция резервни части, по всяка вероятност амуниции и със сигурност разузнавачи. През 1994 Израел подписа същото споразумение и с Йордания. Може би няма да има пряка военна намеса, докато не бъде нападнат Израел. Но ако позволи на турските изтребители да излитат от негова територия, за да обстрелват Сирия, бъдете убедени, че Дамаск ще атакува Израел.