Том Клэнси - Бойни действия

— Искам сериозен човек, Пол — рече Лорънс.

— Уорнър е добър — отговори той. — Но сме използвали и услугите на професор Ахмед Насър за работа върху много от нашите секретни информации.

— Името ми е познато.

— Запознахте се на вечерята в чест на шейха на Дубай. Доктор Насър беше онзи, който остана след десерта, за да помогне на сина ви с домашното за пантюркизма.

— Спомням си го — усмихна се президентът. — Каква е биографията му?

— Работеше в нашия център за изучаване на Близкия Изток в Кайро. Сега е в Института за мира.

— Как ще го възприемат в Сирия?

— Много радушно — все още смутен отговори Пол. — Той е набожен мюсюлманин и пацифист. Има репутацията на честен човек.

— По дяволите! — възкликна Речлин. — Започвам да се съгласявам със Стив. Господин президент, наистина ли искаме поредният египетски разузнавач да преговаря за сдържаност с една терористична държава?

— Да, щом всички останали бягат позорно — отговори той и го погледна, но не го укори.

Худ знаеше, че няма да го направи. Двамата бяха стари приятели отдавна и бяха преживели много лични и професионални кризи. Освен това на Лорънс му харесваше, че Бъркоу казва нещата, които той, главнокомандващият армията, не може.

— Пол — продължи президентът, — бих искал да отидеш в Дамаск с професор Насър.

Лари Речлин и Стив Бъркоу изправиха рамене, а Линкълн се усмихна. Худ изтръпна.

— Господин президент, аз не съм дипломат.

— Как да не си — рече външният министър. — Уил Роджърс е казал, че дипломацията е изкуството да повтаряш „Добре, добре“, докато претърпиш неуспех. Ти можеш да правиш това.

— Пък и можеш да поговориш на сирийците за разузнаване и банкерство — добави президентът. — В момента ми трябва точно такава дипломация.

— Докато претърпим неуспех — измърмори Бъркоу.

— Откровено казано, Пол — продължи Лорънс, — не мога да си позволя да изпратя някого от кабинета. Направя ли го, турците ще се обидят. Омръзна ми да ме тормозят като Стив и Лари. Но трябва да действаме внимателно. Госпожа Клоу ще се погрижи да имаш необходимите политически документи, които ще прочетеш по време на полета. Къде е сега доктор Насър?

— В Лондон. Изнася реч на някакъв симпозиум.

— Вземи го от там. Доктор Насър може да балансира нещата и да ти помогне да внушиш онова, което мислиш, че ще подейства. Вземи и онова хлапе от Джорджтаун, ако искаш. Пък и ще бъдеш на сцената, в случай че се наложи да преговаряте за освобождаването на генерал Роджърс. Посланикът Хавелес в Дамаск ще се погрижи за безопасността ти.

Худ си каза, че ще пропусне соловото изпълнение на дъщеря си в училище. Знаеше колко ще се уплаши съпругата му, че отива в онази част на света точно по това време. Замисли се за предизвикателството и тежестта да бъдеш част от историята и да помагаш за спасяването на човешкия живот, вместо да го излагаш на риск.

— Днес следобед ще бъда в самолета, сър — каза той.

— Благодаря, Пол — рече президентът и погледна часовника си. — Сега е един и трийсет и две. Генерал Ванзант, Стив, в три часа в Овалния кабинет ще имаме съвещание на Съвета на началник-щабовете и на Съвета за сигурност. Искаш ли да преместиш бойната група, генерале?

— Мисля, че това ще бъде разумно, сър — отговори Ванзант.

— Тогава ще го направите. Освен това искам да ми представите различни варианти в случай на засилена враждебност. Не трябва да допускаме конфликтът да се разпространи.

— Да, сър — каза генералът.

Президентът стана и обяви край на съвещанието. После излезе, придружен от Бъркоу и генерала. След тях тръгнаха Речлин и Колон. Министърът на отбраната приятелски поздрави Худ и също напусна залата.

Докато Пол седеше край масата за конференции и подреждаше мислите си, Ав Линкълн се приближи до него и каза:

— Първия път, когато отбелязах точка в майсторската бейзболна лига, не беше защото бях подготвен за тази работа. Трима други нападатели бяха болни, контузени или изтърпяваха наказания. Тогава бях на осемнайсет години и умирах от страх, но спечелихме играта. Ти си умен, отдаден на работата си, лоялен и съвестен, Пол. Ще вкараш страхотен гол.

Худ стана и му подаде ръка.

— Благодаря, Ав. Надявам се да не засенча всички, така че да останете без работа.

Приятелят му се усмихна, докато излизаха заедно от Залата за извънредни ситуации.

— Като се има предвид какъв е залогът, Пол, надявам се, че ще успееш.

Понеделник, 20:17